Емоционално пренебрегване е термин, означаващ липсата на емоционална подкрепа и присъствие от страна на родителят/родителите към детето. Всяко дете има нужда от подкрепа в успокояването – докато е още малко, то не може да се самоуспокои – ролята на родителите и изобщо на хората, които се грижат за него, е да го научат как да прави това по здравословен, градивен, безопасен за него и останалите начин.
Пристрастраването към различни субстанции, ексцесивното гледане на порно и мастурбирането, самонараняването, скачането в безразборни сексуални контакти и т.н. са все примери за самоуспокояване, което в дългосрочен план е деструктивно.
За да може да се самоуспокои един човек, е нужно да съзнава и какво преживява – да може да отдели преживяването, емоцията, чувството от самия себе си – да им даде име, форма, цвят… Да може да ги изговори, извика, изпее, сподели, нарисува – да ги “изкара” на повърхността, за да не останат капсулирани вътре.
За емоционално пренебрегване можем да говорим, когато родителите не присъстват – физически и/или емоционално – когато не откликват на потребностите на детето, оставайки глухи за емоциите и чувствата, които са като врати към тези потребности. Някои хора нямат умението да чуят и видят, да разпознаят и преработят собствените си емоции и чувства – следователно няма как да направят това за който и да било друг.
Физическото обгрижване на едно дете по никакъв начин не гарантира емоционалното му подхранване – което е ключово спрямо това как ще се развие целият му живот насетне! Проявите на емоционална интелигентност и грамотност (различни са!) от страна на родителя, са способни да дадат една здрава и сигурна основа на детето – то пораства вярвайки си, със стабилна себеоценка, разпознаващо преживяванията си и към какви нужди го водят те – умеейки да ги удовлетворява по здрави начини. Пораствайки, такъв човек обикновено умее да се свързва с автентичността си, да “смила” стресорите в живота си, търсейки креативни начини да се справя.
Как да разбера дали съм бил/а емоционално пренебрегвано дете?
Сигурна съм, че четейки, вече се досещаш отговора – интуицията ти подсказва дали това е било така или не. И едновременно с това, давам някои насоки:
- Имаш(е) ли усещането, че потребностите ти, емоциите ти, преживяванията ти нямат значение?
- Изпитваш(е) ли често чувство за вина?
- Имаш(е) ли усещането, че натоварваш родителите си с проблемите си?
- Държиш ли да угаждаш на хората?
- Трудно ли ти е да казваш “не”?
- Лесно ли се разстройваш при неодобрението на някой друг?
- Има ли голямо значение какво мислят другите за теб?
- Трудно ли ти е да осъзнаеш и назовеш как се чувстваш в ситуации, които силно те напрягат и разстройват?
- Трудно ли ти е да се справиш с вихрушката от *емоции и чувства, която преживяваш? Сякаш не знаеш как да ги “накараш да си отидат”?
Емоции и чувства – каква е разликата?
Емоциите са моментни, а чувствата – дълготрайни. Например – една майка е ядосана на детето си – това е моментна емоция, но чувството, което изпитва към него е на любов – то не зависи от момента – и в случая не подлежи на промяна.
Как да се справя с последствията от емоционалното пренебрегване?
От един момент нататък сме и деца, и родители на себе си – и отговорността за родителството ни си е изцяло наша. Искам да направя важно уточнение – с осъзнаването на дефицитите, които сме наследили от нашите родители, с осъзнаването на всичко онова, което не сме получили от тях – изобщо или поне не напълно, не целим да оставаме в обвиненията и реваншизма. Най-често онова, което родителите правят идва от полето на любовта – те наистина дават толкова, колкото могат – колкото дават и на себе си, вероятно и колкото или пък дори повече, отколкото самите те са получили. Стъпването в полето на възрастния, на родителя на себе си, можем да си дадем именно недополученото, да превърнем дефицита в изобилие. Можем и да останем в детинските обвинения и оправдания защо днес ни се случва това или онова – но единствено бихме загубили!
И така – как да се справиш? Как да поемеш родителството в свои ръце и да подпомогнеш онова изплашено и объркано дете в теб? Ето някои първи стъпки!
- Започни да следиш чувствата и емоциите си всеки ден
В статията, която съм сложила по-горе – но слагам линк отново и точно тук – има таблици с емоциите и чувствата – чети ги всеки ден, по няколко пъти на ден дори! Постепенно ще се учиш да разпознаваш през какво преминаваш – независимо дали ще ги разделим простичко на “позитивни” и “негативни” (в действителност са много повече от това), забелязвай, назовавай през какво преминаваш! Това помага неиоверно, защото така отделяш опита от себе си – вече не е нещо аморфно, странно, необяснимо, “гадно”, което те разкъсва, пари, боли, стяга отвътре – а си има име – вече знаеш през какво преминаваш – на светло си. А това само по себе си може да облекчава.
Чувствата и емоциите са пътеводни светлини човешките ни потребности – “Тъжно ми е”, може да те води към нуждата ти да бъдеш прегърнат/а, например. Дай си шанс да се свържеш с автентичността си, с вътрешния си център на стабилност и любов – като познаваш себе си. - Опиши чувството/емоцията без да го назоваваш с името му
Тоест, ако преживяваш тъга, как живее тази тъга в теб? Как изглежда? Какво е да си в тъгата? Напиши и писмо, стихотворение, поема, разказ, нарисувай я, изпей я, изкрещи я, направи я от глина… Изкарай я от себе си, както усетиш, както можеш в момента. - Започни да обръщаш внимание на нуждите си
Отново в тази статия, линк към която вече дадох по-горе, са и таблиците с потребностите – мини през тях внимателно и бавно, почувствай кои са живи в теб в момента – прочитането на някои дори могат да те разплачат (на мен ми се е случвало неведнъж).
Ако си човек, пораснал в емоционално пренебрегваща среда, е нормално да “слагаш тапа” на потребностите си, вярвайки, че те не са достатъчно важни – че чуждите, например, превъзхождат твоите.
Упражнение: Добавяне на друга перспектива – представи си, че човек, който познаваш има потребност, която си разпознал/а у себе си – и си задай въпроси като:
Ако този друг има тази нужда, ще мислиш ли, че е несъстоятелна, че “не трябва” и/или не заслужава да я има?
Склонен/на ли си да му помогнеш да я удовлетвори, ако можеш?
Ще бъдеш ли осъдителен/на към него, ако сподели свои потребности с теб?
Много е вероятно да ти е далеч по-лесно да приемеш потребностите на някой друг и да загърбиш осъдителността, която проявяваш към себе си и собствените си нужди. - Пренебрегваш ли някои свои потребности? Кои са те?
Преглеждайки списъка, линк към който съм дала нагоре, питай себе си “Кой свои потребности пренебрегвам, на кои не обръщам внимание и не удовлетворявам?” Може да са физически – не си почиваш достатъчно, не се храниш добре, не получаваш достатъчно физически контакт. Може да са емоционални – не споделяш колкото ти се иска и с който копнееш, не иразяваш, а бутилираш емоциите си – капсулираш ги в тялото, надявайки се, че просто ще отминат… - Направи списък на дейностите, които те вдъхновяват, окриляват, успокояват, подхранват
Затова е изключително полезно да си водиш и дневник – винаги препоръчвам това на клиентите си и съм видяла само позитиви от тази практика.
Може да бъде трудно да си зададеш някои от въпросите и заедно с това ще е истински ценно да им дадеш честен отговор пред себе си:
Какво ти се иска родителите ти да бяха правили за теб, но не са?
Какво ти се иска да ти бяха казвали, но не са?
Какво чувстваш, че би те успокоило истински – и би те подхранило, подпомогнало да бъдеш по-стабилн/а, заземен/а, обичащ/а, уверен/а?
Моят съвет е и да поговориш със себе си като дете – остани в тишина, представи си се – как изглеждаш? Каква е позицията на тялото ти? Как изглежда лицето ти – какво е изписано на него в този момент, в който виждаш себе си в представите си? Поговори на глас или на ум на това малко дете – това т.нар. вътрешно дете, което винаги ще живее и диша в теб, докато дишаш и живееш и ти! - Позволи на други хора в живота ти да се доближат до теб
Да, метафорично и буквално. Ясно е, че това е трудно, ако “береш плодовете” от емоционалното пренебрегване – и заедно с това можеш да опитваш да допускаш другите – избрани от теб хора – поне мъъъничко по-близо до себе си – крачка по крачка, без бързане!
Засичайки някои свои когнитивни изкривявания, за които можеш да прочетеш повече тук, и свързвайки се с реалността – в която със сигурност има хора, които са повече от готови и щастливи да ти бъдат приятели, партньори, близки! Да, страшно и дори немислимо може да бъде в началото, а вътрешното гласче, което нашепва “Глупости, никой не те иска и на никой не му пука точно пък за теб!” може и да увеличава децибелите си – и в същото време да счупиш стария модел, да излезеш от досегашния коловоз, това изисква и да опитваш да вървиш по нови пътеки, предизвиквайки старите “програми” в себе си, на които им е дошло време за смяна…
Както е казал Айнщайн – “Лудост е да правиш едно и също нещо отново и отново, и да очакваш различни резултати!” - Поставяй здрави граници
Тази точка е важна също толкова, колкото и предходната.
Да допускаш е единият полюс, а да поставяш здравословната си граница, избирайки да не допускаш (повече или изобщо) – другият. Имаш нужда и от двата полюса, за да се движиш напред – като да ходиш и с двата си крака е – просто е необходимост. И без тази необходимост е наистина трудно в немалко житейски ситуации – дори и в най-простичките и ежедневни такива.
Имаш право да казваш “не”, да отказваш и да слагаш себе си на ПЪРВО МЯСТО.
Да се грижиш първо за себе си – не единствено за себе си, а първо за себе си – разликата е огромна.
Да, сега може да ти се вижда наистина усилно – и в същото време нека част от теб повярва, че не е. Че е постижимо да живееш в стабилност, себелюбов и себеуважение – ако досега не си научил как, ще научиш, много хора го правят всеки ден и все повече ще започват!
Последствията от емоционалното пренебрегване могат да бъдат прегърнати подобно на плачещо бебе и поради това преодолени и претопени – ползвани като гориво към една красива промяна!
Винаги казвам, че щом човек е тук, на тази земя и диша, значи в него има жива любов – а тази жива любов, колко и да е закътана и потулена понякога, може да разкъса бента на своето корито и да се “разлее” до всяка частица и фибра от тялото (не само физическото) и да лекува – да лекува безпощадно всяка рана по пътя си с нишки светлина!
Автор: Инес Райчева
/специализант в БАЕП – Българска асоциация по естествена психотерапия/