Когато паник атаките те събудят за живот – приемете и ги обикнете. Те „чукат на вратата ви“, за да ви кажат, че имате проблем, че е нарушено качеството ви на живот, че трябва да се преродим.
Тук и сега аз ще ви разкажа моята лична история за срещата с най-добрата ми приятелка:
Здравейте, казвам се Зоя Деянова, на 38 години от град София. Днес тук искам да ви разкажа за моя сблъсък с паническото разстройство или „паник атаката“, която аз накратко нарекох своята най- добра „ПРИЯТЕЛКА“.
Беше лятото на 2018 год. може би юли или август, след няколко дни коремни болки ми беше поставена диагноза камъни в бъбрек и назначено лечение. Прибрах се в къщи и изпих изписаните ми лекарства, не можех да си обясня огромната тревожност, която изпитвах. Нищо не ме успокояваше, даже и поставената диагноза. Някъде дълбоко в себе си имах усещането, че съм неизлечимо болна и за мен няма спасение. Имах усещането за голяма пропаст. Реших да полегна и да си почина, и да чакам лекарствата да подействат. Минути по-късно лявата ми ръка изтръпна, изцяло не я чувствах, страхът ме завладя, не чувах, не дишах, не виждах, само усещах, че умирам, тялото ми се скова напълно. Страхът от смъртта беше явен и неподправен. Събрах сили и се обадих на приятел, той ме посъветва да почна да дишам в плик и след минути беше пред къщи и бях откарана в Спешно отделение на една Софийска болница. Там ми поставиха успокоително, система с бром (за мускулното схващане) и лекарите ми разясниха, че съм получила остро паническо разстройство. Изписаха ме след няколко часа, но това не беше краят, страхът беше превзел цялото ми същество и живота ми. Не знаех къде съм, не исках да съм сама, не можех да спя, да ям, на моменти беше трудно да се усетя и така няколко дни, като атаките не спираха. Това бяха най-трудните дни в живота ми – на ден по няколко пъти умирах, борех се със страха, борех се за живот. Срещнах се с психолог, който ме насочи към психиатър за медикаментозно лечение. Така и поех пътя към психотерапията. Имах своите съпротиви или може би нямах сили. Още не знам в деня, в който трябваше да започна сесиите при психотерапевта, аз получих пореднта доза атака, нямах сили, но стигнах до кабинета и там започна всичко. След няколко срещи стана ясно, че атаките, които съм получила са симптом на нещо много голямо наречено “клинична депресия“. Че също така съм развила и психосоматика, толкова е била „преляла чашата“, че съм страдала на всички нива като последно проявление е телесното. Трябвало е да загубя живота си, за да го спечеля и оценя. Защото ние приемаме всичко за даденост, включително и живота си, той ни е даден, но никой или рядко се замисляме защо и какво стои зад това. Заслужаваме ли го? Така започна моят трънлив път към търсенето на Зоя. Оказа се, че паник атаките са дошли като спасение, въпреки огромния страх аз изпитвам възхищение към тях. Може би е за цял живот, ще търся отговорите. Нямам рецепта за справяне с тях, има изградени методи (като дишане, заземяване, опити за рационализация). Да – те помагат, но страхът е по-силен от всичко, но работя всеки ден, за да съм аз цяла, истинска, достъпна, обичаща живота. Нямам пристъпи от три години вече и за това съм виновна единствено и само аз. Направих план за живота и смело го живея. И тук и сега искам да ви дам освен личните си чувства и емоции и малко наука за това какво е паническото разстройство и то през научната обосновка на професор Иванка Асенова (преподавател в ЮЗУ – Благоевград) и нейният учебник по психопатология издание 2018 год. , изделство Смилков ЕООД- Благоевград.
Характеристика на панически атаки или паническо разстройство!
Паническо разстройство се характеризира с повтарящи се пристъпи (атаки) на паника, които възникват в ситуации, в които няма съществена причина, която да ги провокира, както и силен страх и тревожност от получаване на следващи такива. Страхът е много явен и основен.
Паническата атака е внезапен пристъп на много интензивен страх, ужас и чувство за предстояща смърт, които достигат пик само за няколко минути, като в този период се появяват поне четири от следните соматични или когнитивни симптоми:
- Сърцебиене или ускорен сърдечен ритъм
- Изпотяване
- Треперене
- Чувство за задушаване или затруднено дишане
- Стягане или болки в гърдите
- Гадене или разстроен стомах
- Замайване, световъртеж, главоболие, причерняване
- Усещане за студ топлина
- Парастезии (усещане за изтръпване)
- Дереализация (чувство, че не си в реален свят) и/или деперсонализация (чувство за извън тялото си)
- Страх от загуба на контрол или „полудяване“
- Страх, че умираш
Тези симптоми се проявяват много бързо и достигат макасимална интензивност в рамките на 10 минути. Продължителността може да е от няколко минути до няколко часа. Пикът е много бърз, за секунди.
Страхът е основен елемент: Условие за поставянето на диагноза паническо разстройство съгласно ( DSM-5 ) е не само индивидите да преживяват повтарящи се, неочаквани и несвързани с конкретна причина панически атаки, но и да се страхуват от получаването на други такива пристъпи и свързаните с тях преживявания (загубата на контрол, полудяване, получаване на инфаркт, смърт), а също и да променят (в продължеие на един месец) поведението си поради атаките. Следователно при тази диагноза реакцията на паническите атаки е също толкова важна, колкотои самите атаки.
Клинични прояви :
Пристъпът на паника може да се разглежда като срив в системата на страха- физиологино симпатиковият дял на ВНС (вегетативна нервна система), възбужда се до степен, сравнима със степента на възбуждане, която настъпва при повечето хора при среща с непосредствена заплаха за живота им. Тъй като симптомите се проявяват внезапно и неочаквано, човек се опитва да разбере какво се случва с него, а започне ли да мисли, че умира, че губи контрол или, че полудява, той започва да изпитва още по-голям страх.
- Паническите атаки не са животозастрашаващи, но физическите усещания и преживявания са много мъчителни и страдащите развиват страх от страха, т.е. страх от потенциалният страх, който всеки момент, може да се появи отново. Голяма част от хората, които за първи път получават паническа атака имат съмнения за инфаркт или нервен срив.
- Когато паническите атаки се отключат от специфична ситуация (например виждане на змия, плъх или нещо друго) много вероятно е да се касае за фобия, а не за паническо разстойство.
- Пристъпите на паника в рамките на паническото разстройство могат да варират значително по-тежко (брой и интензивност на симптомите) и по честота. По отношение на честотата, пристъпите може да са веднъж дневно или седмично, до един на няколко месеца или един на година.
- Паническото разстройство е свързано със сериозно нарушение на социалната, трудова и физическа дейност на индивида, с влошаване на качеството му на живот и със значителни иконимически разходи. Страдащите често отсъстват от училище или работа поради търсенето на медицинска помощ, което в дългосрочен план може да доведе до освобождаване от работа или отпадане от училище.
Какво е посланието на психичните разстройства, на какво най-често са симптом:
Паническото разстройство рядко се среща самостоятелно. По често се съчетава с други психични разстройства и най-вече с други тревожни разстройства (по специално агорофобията (страх от открити пространства), голямото депресивно разстройство (клинична депресия) и биполярното разстройство. Част от страдащите от паническо разстройство развиват разстройство с употребата на медикаменти, което при повечето е резултат от опита им да се справят с тревожността си посредством лекарства. Тук искам да добавя и високото ниво на хипохондрия, тя не изменно сапътсва тревожното разстройство.
Протичане на паническо разстройство:
По правило паническото разстройство дебютира във възрастта между 20 и 45 години, като разпространението му в юношеска и в зряла възраст е средно 2-3 % . По-често се среща сред жените, отколкото при мъжете. Ако не се лекува разстройството хронифицира, но протичането му е различно при различните субекти: някои може да имат на по-интензивни и чести атаки, с години на ремисии между тях, а други могат да имат непрекъснато тежка симтоматика. Освен това, протичането на паническото разстройство обикновено се усложнява от често сапътстващите ги други психични разстройства и разстройства, свързани с употреба на психоактивни вещества.
Може ли паническото разстройство да бъде унаследено:
Счита се, че множество гени участват в създаването на уязвимост за паническо разстройство, но кои са те и какъв е начинът, по който се осъществяват генетични влияния, далеч не е ясно. Установено е, е че индивидите, чиито родители страдат от тревожни, депресивни и биполярни разстройства са в повишен риск от развитието на паническо растройство. Факторите на средата също оказват влияние за развитието на паническо разстройство. Всяко преживяване на сериозен стрес може да предизвика паническа атака. Всъщност повечето индивиди, страдащи от паническо разстройство съобщават за излагане на силен стрес преди появата на първата паническа атака (най-често от типа на смърт в семейството, проблемни междуличностни взаймоотношения с партньор, деца, работодател). Преживяното в детството, сексуално или физическо насилие също е по-често срещано явление при паническо растройство, от колкото при другите тревожни разстройства. Прекомерната употреба на психоактивни вещества и лекарства може да отключат панически атаки. В рисков фактор е и употребата на кофеин и тютюнопушенето.
И днес 2021 година искам да спомена и пандемията от COVID-19, тя отключи огромна тревожност и невъзможност на населението на тази планета да се справи с тази тревожност, няма да е изненада за вас читатели, че през последната година интензитетът на паническото разстройство и не само на всички панически разстройства е мащабен.
Методи и техники за справяне:
Няма универсална рецепта за справяне, защото коренът на паническото разстройство е страхът, няма измислен начин и методика, или хапче, за да не ни е страх. Но има компенсаторни методи, с които можем да използваме, за да се „заземим“. Това е много важно по време на атака – да се заземим. Нещото, което правя аз от личния си опит, когато ми се повиши нивото на тревожност е да се събуя боса, за да имам директен контакт и дишам.
Има техники, които съм проучавала и сега ще дам няколко примера:
- „Руско“ упражнение: Поемане дълбоко дъх, като човек се вдига на пръсти и с ръце във въздуха. После рязко се спуска надолу. Някои хора го наричат „Заземяване“. Целта е да се осъзнае и да се върне контрола над мислите.
- Коремно дишане: Както се вижда от името му при него се диша с корема, и то бавно, като се сяда или ляга с лице нагоре. Ако не е възможно дишане с корем, е добре да се диша дълбоко. Целта е възстановяване контрола над дишането и баланса на кислород (когато човек е задъхан, поема прекалено много кислород и това го замайва).
- „Бръмченето на пчелата“: Запушват се ушите, докосва се езика с небцето и със затворена уста се издава звука „м“ продължително. Това създава вибрации, които успокояват.
- Изготвяне на план за възстановяване: Може да си изготви програма за справяне с паническото разстройство – това включва задължително план за спортуване, работа, оптимистично мислене.
- Най-силното средство – психотерапията, само там може да се даде пространство и да се надгради ресурс, който да ни е необходим за справяне. Защото както няколко пъти казах, паническто растройство е само симптом.
И тук искам да кажа балгодаря на моята най-добра приятелка (паник атаката), ти беше до мен в най-трудния ми момент, накараме да мина през най-тръливия път и за това сега се усещам най-щастливият и пълноценен човек.
Не ги гонете, приемете ги и най–важното – чуйте какво имат да ви кажат.
Автор: Зоя Иванова Деянова
/студент по психология III година в ЮЗУ- Благоевград и студент II година в Института по „ Интергративна психотерапия и психосоматика“/