Или как отношенията в семейството, оказват влияние върху редица наши поведения и емоционални състояния?
Всички ние носим със себе си спомени от нашето минало и детство. Редица проучвания през последните години показват, че голяма част от нашите действия в настоящето са свързани именно с тях.
Семейството само по себе си, във всяка една от своите форми, е една саморегулираща се система. Много автори поддържат вярването, че именно там, в резултат на отношението между майка-дете (родител-дете), се формира Азът на всеки от нас. Отношенията в семейството се реализират в контекста на социални роли и нормативни, обществени, културални рамки (т.н. субсистеми). Няма статистическа норма, която да рамкира и да води семейните отношения към несъществуващата перфектност. Всяко едно семейство има своите патерни. Целта им е да правят системата (семейството) стабилна, но понякога има нужда от промяна и тази стабилност се разклаща.
Според автора на теорията на привързаността John Bowlby (1988), в зависимост от отношенията на детето с грижещата се за него фигура, както и неговите отговори, то развива различни стилове на привързаност.
Във фамилната терапия са познати 4 основни стила на привързаност, като всяка една от тях има своите “условия” за формиране.
- “Сигурна привързаност”. При нея детето успява да изгради доверие, че неговите нужди са важни и биват удовлетворени. В този тип привързаност обикновено родителите са откликващи, постоянни и чувствителни към нуждите на детето. Това от своя страна позволява на детето да фокусира своя вътрешен свят към развиването на други важни за него умения. То бива щастливо, сигурно и любопитно.
- “Избягваща привързаност”. В този случай детето получава объркващи сигнали на задоволяване на неговите потребности. То се научава да бъде емоционално дистанцирано и често влиза в тези взаимоотношения със страх. Намаляването на този страх става чрез избягващо поведение и именно такъв стил развива детето. В хода на житейския си цикъл, хора с такава привързаност обикновено са склонни да разчитат единствено на себе си и избягват всякаква емоционална ангажираност.
- “Тревожно амбивалентна”. В този стил на привързаност се наблюдава една непостоянност от страна на грижещата се фигура. Обикновено тя варира от много силна загриженост, подкрепа и силна защита, до раздразнителни прояви, пренебрежения, гняв и отбягване. Например в един момент майката може да бъде много услужлива и да задоволи нуждите на своето бебе, но в следващ такъв да реагира с досада и агресивна емоция. В резултат на това детето става гневно, тревожно и несигурно, а като възрастен формира един много силно изразен възглед за света, че е непредсказуем, в следствие на което проявява силна зависимост към фигурите на привързаност.
- “Дезорганизирана привързаност”. – Това може да се определи като най-травмиращата за детето привързаност. Често е и основа за развитие на психопатология в един по-късен етап. В такъв тип отношения детето е изключително депресивно, самотно и не готово да реагира на стимулите от заобикалящия го свят.
Защо Ви разказвам всичко това?
Теорията на привързаността е една основа, която ни рамкира много изразено регулацията в едно семейство, която е основен аспект за добро психологическо развитие.
Хората често забравяме “от къде сме тръгнали” и търсим причина за поведението си във външни фактори или проектираме емоциите си върху другите, но ако се замислите доста често те са огледало на вътрешния ни свят. На нашите собствени стереотипи, допускания и правила.
Ето защо е важно да се научим как правилно да изразяваме емоциите и любовта си.
Обикновено никой не се съмнява в това, че всеки родител иска най-доброто за детето си и разбира се има вярването, че прави най-доброто за него. Но замисляли сте се, колко често всъщност това не зависи само от нас и може да доведе до трудности при привързаността на всеки член от едно семейство. Разбира се влияят много фактори, като физическо и емоционално присъствие на членовете, ролята на детските им спомени, тяхната личност, мотивация и ресурс. Но в основата на сигурната и необходима привързаност на всеки човек стои едновременно баланса на навременна близост и дистанцираност, както и на сигурност и автономност.
Привързаността е еволюционно необходима на всеки от нас и първоизточникът й е майката или грижещата се фигура за детето. След това този тип прояви се видоизменят и привързаността добива нови измерения в лицето на закрила, грижа, подкрепа, разбиране в близки реципрочни взаимоотношения с друг човек.
Множество изследвания подкрепят тезата, че именно формираните още в ранна детска възраст, несигурни модели на привързаността, са предпоставка за основни, базисни черти на несигурност в зряла възраст, които от своя страна формират погрешни модели на възприятие на реалността и партньорските взаимоотношения.
Казаното до тук, може би дава на много хора отговор на въпроса, защо изпитват трудност при партньорските си взаимоотношения или трудности да се привързват като цяло. Това разбира се не означава, че говорим само за привързаностт между майка-дете. В своите различни прояви привързаността съпътства човешкото поведение през целия му жизнен цикъл.
Това ни дава основа да вярваме, че хората с по-сигурна привързаност имат по-успешни лични и интимни взаимоотношения, в сравнение с хората с по-несигурна привързаност. И обратно, когато несигурната привързаност надделява, тогава говорим за хора, които по-често се съмняват в себе си и способностите си и трудно се свързват със значимите други.
Да се върнем на заглавието на днешната ни тема. Как всъщност всичко казано до тук оказва влияние върху моделите на поведението ни тук и сега?
Отговорът е, че е тясно свързано с нашите вярвания за себе си, за възможностите ни, за цялостния ни възглед към заобикалящия ни свят. Съществува силна връзка между стила ни на изградената в детството ни привързаност и функционирането на връзките ни сега. Потребността от близост и сигурност е заложена във всеки един от нас и ни прави по-уверени и силни в решенията и житейските ни уроци. Още назад в историята, необходимостта да принадлежиш, да си свързан с някого или с групата, е водеща в ценностната система на хората.
Проявите на функционална и деструктивна привързаност са различни. Те могат да бъдат открити в агресията и гнева, конфликтите, интимните отношения, насилствени прояви други.
Обърнете внимание на своя стил на връзка и Вашите значими хора или партньорски взаимоотношения.
Имате ли усещането за благополучие и щастие във Вашата двойка?
Изпитвате ли силна тревога при мисълта, че можете да загубите партньора си?
Чувствате ли се сигурни във Вашите чувства и тези на партньора Ви?
Умеете ли да прекарвате достатъчно време с него, без това да Ви лишава от време за Вас самите?
Отговорите на тези и други въпроси, ще Ви покажат какъв е Вашият стил на привързаност, до колко емоционално свързани сте в семейството Ви и не на последно място има ли връзка между силната ни човешка потребност да бъдем свързани с другите и нашето поведение.
Автор: Фотка Георгиева
/психолог/