Изолацията, както и въвеждането на онлайн обучението, прилагано върху такива големи маси от хора е нещо ново и тепърва ще се изучават ефектите върху човешката психика.
Безспорно онлайн обучението е единственият засега открит начин, чрез който да се съхрани образователната система в условията на пандемия и социална изолация. Целта ми с това споделяне на моя опит е не да критикувам, а да предизвикам широка и надявам се ползотворна дискусия, относно оптимизирането на тази форма на обучение. Смятам, че е много полезно в тази полемика да се включат и родители, и учители, други психолози и психотерапевти за да може при последваща нужда от широко ползване на тази форма на учене да минимализираме негативните ефекти.
А това е дълъг път на мислене и осъзнаване, прилагане и експериментиране.
В онлайн обучението, както и при ученето в училище и в къщи, основното взаимодействие се осъществява от триадата родител – учител – дете. Ще разгледам особеностите и ефектите на онлайн обучението и при трите компонента.
Учителите влязоха в това начинание неподготвени, в условията на постоянно сменящи се нареждания и с търсене на правилната платформа, канал за комуникация, не знание какви са особеностите на онлайн преподаването и техническите спецификации. Самото учене е три компонентен състав от преподаване, емоционален обмен между учениците, учене чрез преживяване. Когато срещу себе си имаме живи хора, може да усетим тяхната съпротива, невъзможността им да поемат още материал, когато сме пред компютъра лесно можем да се увлечем в още и още. Другите два компонента са възможни само при много дълбоко познаване на техническите възможности на платформите и специфично мислене в тази посока.
Родителите в тази ситуация бяха призовани да съдействат и подпомагат учебния процес. И това, по възможност, да се случва заедно с тяхната работа от вкъщи, обикновено също на електронни устройства. Техническата помощ за включването в онлайн обучението, много лесно прерасна в помощ за домашните и помощ в онлайн клас. Тук някъде стана трудно с поставянето на граници и образуването на ефективна структура и подредба на деня. Резултатът – вина в родителите, че не са добри родители и не подпомагат достатъчно ефективно. Мисля, че този ефект беше засилен и от масовото разтръбяване на успеха на онлайн обучението, без възможността за обсъждане.
При децата, една от особеностите на присъствието онлайн, е по-бързата разконцентрираност и уморяемост. Този ефект, го забелязахме всички ние възрастните, които работим онлайн, а при децата с техните особености на когнитивните процеси е още по-осезаемо. Негативните ефекти върху самите деца – претоварване, усещане за вина и несправяне, съответно отказ да влизат в онлайн платформите за обучение, несътрудничене. Тотална абдикация от отговорност и самостоятелност. Проблеми с организацията на времето за почивката, и времето за работа. Както беше казало едно от децата при мен на терапия на майка си: „Недей да ми обясняваш, че това е същото като да съм на училище, защото не е!”
Сигурно много родители си задават въпроса, как е възможно детето да е концентрирано и да му е интересно, когато играе онлайн игра или когато е в някоя от платформите, които съществуваха и преди изолацията и подпомагаха ученето в къщи. Според мен отговорът се крие във факта, че зад подобни онлайн проекти седи армия от възрастни хора – аниматори, маркетингови специалисти, психолози, които за всеки отделен онлайн час влагат часове мислене и изобретяване, така че да стане „вкусно”, интригуващо, въздействащо.
Също самата невъзможност да избираш, несвободата за родители, учители, деца.
Особеностите на онлайн обучението се съчетават с останалите негативни ефекти от изолацията, които тепърва ще са обект на проучване от страна на психолозите. Спомнете си известните реалити формати – заключват се заедно общо взето здрави психически възрастни, а след няколко седмици негативните особености на всеки един от тях разцъфват във взаимодействията с останалите. И тъй като няма човек, който да не притежава негативни черти се получават конфликти, сензации, перверзии.
Според мен посоката на мислене за оптимизиране на онлайн обучението е в много ясна и точно очертана структура на учебния процес, граници, насърчаване на експериментирането и самостоятелността у децата, както и осигуряване на възможности за обмен и преживявания между самите деца.
Автор: Даниела Тахирова
/психотерапевт/