×

Новини

Видове тревожни разстройства и възможни психотерапевтични подходи за работа с тях

  • Видове тревожни разстройства

Съществуват множество видове тревожни разстройства, но в този текст ще се спрем на онези от тях, които са най-често срещани.

Генерализирано тревожно разстройство

То е много повече от нормалната ежедневна тревожност. Характеризира се с хронична, преувеличена тревога и напрежение. Да имате такова разстройство, означава винаги да очаквате бедствие и често да се тревожите прекомерно за здравето, за парите си, семейството или за работата. Понякога обаче е трудно да се определи кой е източникът на тревогата. Дори само мисълта за предстоящия ден може да предизвика безпокойство. Хората с генерализирано тревожно разстройство не могат да контролират притесненията си, въпреки че обикновено осъзнават, че тревогата им е по-интензивна, отколкото реално е обосновано. Те не могат да се отпуснат. Притесненията им са придружени от физически симптоми – треперене, мускулно напрежение и потрепвания, главоболие, раздразнителност, изпотяване, горещи вълни и др. Хората с такъв тип тревожност могат да почувстват гадене и често да посещават банята. Или пък може да усещат, че сякаш е заседнала буца в гърлото им. Генрализираното тревожно разстройство понякога може да бъде трудно за диагностициране, тъй като няма някои от уникалните, специфични симптоми на другите тревожни разстройства. Хората, които страдат от това, често искат уверение, че ужасните неща, от които се страхуват, няма да се случат. Те имат нарушения в съня и често се оплакват от главоболие, напрежение в мускулите, в шията и раменете.

Паническо разстройство

Хората с паническо разстройство имат страх от паник атаките им, които ги „нападат“ внезапно и многократно, без предупреждение, сякаш без видима причина и закономерност. Клиентите с такава симптоматика не могат да предскажат кога ще се случи паник атака, и много от тях развиват интензивно безпокойство между епизодите, тревожат се за това кога и къде ще им се случат следващите. Между атаките стои непрекъснатата тревога, че следващата паник атака може да дойде всеки момент. Когато тя настъпи, обикновено сърцето започва да бие много силно, появяват се изпотяване, слабост, замайване. Ръцете могат да изтръпнат или се чувства вцепеняване на цялото тяло. Могат да се появят болки в гърдите или задушаващи усещания, чувство за нереалност или страх от предстояща гибел и загуба на контрол. Хората с такава симптоматика често вярват, че ще получат инфаркт или инсулт, губят ума си, ще полудеят или са на ръба на смъртта. Атаките могат да се появят по всяко време, дори по време на сън. Паническото разстройство често е придружено от други състояния, като например депресия и зависимост. То може да доведе до фобии към места или ситуации, при които са се появили панически атаки. Например, ако преживеете паник атака, докато се возите в асансьор, може да се развие фобия към асансьори и да започнете да ги избягвате. Някои ситуации могат да предизвикат пристъпи на паника. Например може да имате паническа атака, ако не харесвате тесни пространства, но се налага да използвате асансьор. Това не означава, че имате паническо разстройство, тъй като паниката е ситуативна.

Специфична фобия

Специфичната фобия е интензивен и ирационален страх от конкретни обекти или ситуации, които причиняват висока степен на ужас. Фобиите са по-силни от страховете. Те се развиват, когато човек има повишени чувства на опасност за определени ситуация или обект. Някой с фобия може да организира ежедневието си така, че да избегне нещата, които биха могли да активизират фобията. Има различни видове, като най-често срещаните са: от животни (напимер фобия от паяци, змии, гризачи), от околната среда (микроби, от високо), ситуационни фобии (посещение на зъболекар), фобии за тялото (страх от кръв, разболяване), сексуални (фобия от това дали ще се представим добре в леглото) и др.

Агорафобия

Агорафобията е страх да бъдеш в ситуации, в които трудно можеш да избягаш ако пожелаеш. Или ситуации, в които няма да има помощ, ако се наложи да получиш такава. Агорафобията може да се активизира, когато напуснете дома си, когато сте на обществени места, използвате градски транспорт, намирате се в пространство, където е пълно с хора. Може да не се чувствате в състояние да излезете от къщата си, дори това затруднява и посещението при лекар или психотерапевт.

Социално тревожно разстройство (социална фобия)

Социалното тревожно разстройство представлява интензивен страх от унижение в социални ситуации. Т.е. притеснение спрямо другите. То често може да бъде придружено от депресия или алкохолизъм. Може да се притеснявате, че ще направите нещо или че ще действате по начин, който е смущаващ и другите биха ви отхвърлили заради това. Хората, които страдат от социална фобия, се притесняват от нови запознанства, от това да попаднат в ситуация, при която биха били център на вниманието, когато някои ги наблюдава докато се хранят или отпиват течности и др. Нормалната срамежливост не е социално тревожно разстройство, тя се случва понякога, а не често и интензитетът на преживяванията при нея е значително по-лек.

Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР)

Обсесивно-компулсивното разстройство се характеризира с тревожни мисли или ритуали, които смятате, че не можете да контролирате. Тревожните, натрапливи мисли или образи, се наричат ​​мании (обсесии), а ритуалите, които се правят, в опит да се предотвратят или разсеят те, могат да се нарекат ​​принуди. Може да имате двете в комбинация или едно от двете. Няма удоволствие при изпълняването на ритуалите. Чувството е на принуда, то да се изпълни. А резултатът е само временно освобождаване от дискомфорта, причинен от манията. Може да повярвате, че нещо лошо ще се случи, ако не направите тези неща, които сте решили. Може да осъзнавате, че вашето мислене и поведение не са логични, но все пак е много трудно да им се противопоставите. Примери за ОКР могат да бъдат свързани с: непрекъснато измиване на нещо, защото съществува вярването, че то продължава да е мръсно; постоянна нужда да проверявате себе си или средата около вас, за да предотвратите повреди, пожар, течове или някаква друга вреда; натрапливи мисли, че някой ще умре, че може да нараните някого; не се чувствате в състояние да изхвърлите безполезни или износени предмети, дрехи и т.н.

Трихотиломания (издърпване на косата)

Издърпването на косата е известно още и като трихотиломания. Това е свързано с нарушение на импулсния контрол. Чувствате желание да оскубете част от своето окосмение. Това може да бъде от скалпа или от други места, като например миглите, веждите или пубиса. Ще ви е трудно да спрете да правите това, ако имате подобно разстройство. Обикновено се изпитва натрупване на напрежение, което може да се облекчи временно и за кратко при издърпването на коса. Понякога може дори да го правите несъзнателно и да не разбирате, че имате проблем. Тези ритуали могат да доведат до загуба на окосмяването, дори до оплешивяване. Това от своя страна може да ви накара да се почувствате виновни, смутени и да повлияе пагубно на това как се чувствате спрямо себе си и спрямо това как гледат на вас приятелите и семейството. Повечето хора, страдащи от трихотиломания, отричат, че имат проблем и грижливо прикриват оголените места, като носят шапки, шалове, изкуствени мигли, вежди и т.н.

Посттравматично стресово разстройство

Посттравматично стресово разстройство е състояние, което следва поради ужасяващо събитие, като насилствено нападение, отвличане, инцидент или природно бедствие. Лицето може да преживее травматичното събитие директно, да е свидетел на събитие, което включва други хора или да научи за травматично събитие, което се е случило с член на семейството или близък приятел. Понякога е възможно да се отключи посттравматично стресово разстройство дори в ситуации, при които не сте били пряк участник. Често непрекъснато се връщат мисловни картини от инцидента и трудно се спират мислите, свързани с него.

Дисморфично разстройство

Ако страдате от това разстройство, то вие би следвало да имате притеснителни мисли за начина, по който изглеждате. Мислите не изчезват лесно и оказват голямо влияние върху ежедневието. Това не е същото като състоянието, в което всички понякога не харесваме външния си вид. При това състояние хората действително вярват, че са грозни и че всички околни ги виждат като грозни, дори ако останалите ги уверяват, че това не е вярно. Също така може да повярват, че другите хора са фокусирани върху една част от тялото им, например белег. Това състояние може да бъде много тревожно и да доведе до клинична депресия.

 

  • Кратко описание на различните психотерапевтични подходи при работа с тревожни разстройства

Психодинамични подходи

Използват се с цел, отстраняване на причините по отношение на даден проблем, така че да се установи дълготраен и стабилен ефект от терапията. За целта много често се работи с миналото на клиентите, те се връщат към своето детство и/или юношество и се отработва корена за причината на проблема в дълбочина. Ако специалистът е обучен в това, би било добре да работи с т.нар. трансфер и контратрансфер (пренос и контрапренос). Те могат да бъдат от много голямо значение за изследване и подобряване състянието на клиента. Залага се в голяма степен на работата с емоциите и чуствата, свързани с травмата на клиента. Проявата на емпатия от страна на психотерапевта има ключова роля за работата с този подход. Този вид терапия обикновено е дългосрочен, тъй като не цели временно подобрение, а дълбока личностна промяна (продължава в течение на месеци или години).

За още информация, можете да прочетете другата ни статия: „Теория и практически техники при психодинамичното лечение на паник атаки“.

Когнитивно поведенческа терапия

Често е предпочитан психотерапевтичен метод за работа с тревожни разстройства, тъй като обикновено дава бързи резултати. Понякога след когнитивно поведенческа терапия може да се продължи по-дълбинна работа с друг метод. Започва се обикновено с изучаването на здравословното безпокойство и начина, по който мозъкът ни може се справи с тревожността. Клиентите се научават как да изследват своите т.нар. автоматични (ирационални) мисли, а по-късно и на умения да ги контролират и оспорват. Това често води до промяна и на поведението. Според симптоматиката понякога се работи за корекция на мисленето, след това  –  промяна в поведението или обратно – чрез промяна на поведението, се повлиява мисленето.  Има ситуации, при които се използва т.нар. техника експозиция, при която клиентът бавно, постепенно и под ръководството на терапевта си, се излага на стимул (например при фобии). Ако терапията работи ефективно, би следало да се наблюдава подобрение след 4 до 8 седмици.

Позитивна психотерапия

Тя работи за разкриване и подсилване на ресурсите (възможностите, уменията, качествата), които притежава всеки от нас. Според този психотерапевтичен подход, ние хората имаме безброй много възможности за действие, промяна и начини за ефективно живеене, но понякога не подозираме за тях или пък сме ги забравили, занемарили с течение на годините. Набляга се на възможностите за развитие, като заедно с това обаче се отчита обективната реалност такава, каквато е. Позитивната психотерапия не е бягство от реалността чрез т.нар. „виждане през розови очила“. Използват се различни подходи (тестови методики, диаграми, схеми, притчи и приказки), с цел да се открие и развие максималният потенциал на всеки клиент и да се овладеят прекомерните му тревожни изживявания.

Психодрама

Психодрамата изначално е групов метод, но може да се ползва и в индивидуалната психотерапевтична практика. Може да бъде полезен с изследване на взаимоотношенията между членовете в групата (ако се работи в група). При социална фобия би могло да се работи „на терен“, т.е. на място, където има други хора, да се изследва засилената тревожност и последващите я симптоми. Също така психодрамата дава възможност за поглед отстрани (сам клиентът да погледне себе си отстрани или да получи обратна връзка от останалите). Чрез нея би могло да се изпробва ново поведение в безопасна и контролирана среда, след което клиентът да вземе решение дали този нов опит би го приложил в живота си извън терапевтичните срещи или пък вече ще знае, че той не е удачен за него. По преживелищен начин могат да се изследват чувствата на клиента. Той ще има възможност да се постави на чуждо място, ако това би му било от полза и т.н.

Повече информация за подхода можете да намерите тук.

Гещалт терапия

Тя също е преживелищен метод. Работи ефективно чрез фрустрация и често се прилагат провокативни подходи. При нея, централно място заема възможността клиентът да прежиява, а не само да анализира по време на своята терапия. Ползват се техники, свързани с работа с картини, сънища и т.н. Това дава възможност чрез несъзнавани процеси, много плавно и бързо да се достигне в дълбочина до причините на даденото тревожно разстройство, които след това биват отработвани. Отново може да се прилага както в група, така и в индивидуална психотерапевтична сесия. Базов момент от работата чрез този подход е разглеждането на общото и частите, които го съставляват. Вътрешният психичен свят се разглежда подробно и отделно, чрез обръщане внимание на неговите съставни части.

Арт терапия

Арт терапията може да се ползва като се прилагат релаксационни техники, чрез които да се постигне успокоение на тревожните симптоми, резултат от разстройството. Също така тя би могла да помогне, чрез използване на изкуството, да се достигне до материал от несъзнаваното, който впоследствие да бъде отработен и коригиран. Често при невъзможност за плавно водене на разговор с клиент, арт терапията е удачен подход, тъй като обикновено създава среда на спокойствие у клиентите. Това се дължи на т.нар. „трета страна“ в психотерапията – клиент, терапевт и средство (картина, музика, материал за моделиране и т.н.) Средството „разрежда“ напрежението във взаимоотношенията между клиента и терапевта. Подходяща е също така за работа с деца, поради увлекателния игрови елемент, който често се въвежда при прилагането на този метод.

 

Това са психотерапевтични подходи, с които аз съм запозната и ползвам в професионалната си практика. Има и други обаче, които работят не по-малко успешно – транзакционен анализ, екзистенциална психотерапия, юнгианска психотерапия, неорайхианска психотерапия и т.н.

Препоръка: Когато се свържете със специалист, от когото търсите съдействие, задължително го попитайте какви методи на работа ще ползва в съвместната ви работа и най-вече дали е обучен психотерапевт в определена психотерапевтична модалност, защото работата с човешката психика е отговорно дело, за което се учи години наред.

 

Автор: Анелиа Дудина

/психотерапевт/