Безплодието (инфертилитетът) не е скорошен проблем, но в днешно време проявява възходяща тенденция и това го превръща в сериозно изпитание за съвременния свят, тъй като засяга считаният за най-важен социален компонент – създаването на потомство. Инфертилитетът се определя като невъзможност на здрава двойка във фертилна възраст да постигне бременност при редовни сексуални контакти в рамките на една година, без да се използват контрацептивни средства.
Според Световната здравна организация (СЗО) около 10-25% от двойките имат репродуктивни проблеми. Забележителен е и фактът, че честотата на безплодието при жените и мъжете е сходна. Световната статистика показва, че при половината двойки с репродуктивни проблеми причината е в мъжа, а само при малка част от тях се дължат и на двамата партньори. За щастие, през последните години се наблюдава огромен напредък в диагностиката и лечението на репродуктивните проблеми.
Днес методите за асистирана репродукция,заедно със съвременните диагностични методи (включително генетичните), значително подобряват шансовете на тези двойки да имат дете. За много хора безплодието е вид „социална” болест, предизвикваща множество неудобства и жертви от страна на потенциалните родители. Огромните разходи, свързани с лечението на репродуктивните проблеми често са непреодолима пречка за двойката.
Въпреки че голяма част от безплодието се дължи на мъжки фактор, изследванията на психологическите му аспекти (например, стратегии за справяне по време на диагностицирането и лечението) се фокусират главно върху жените. Интресното е, че дори авторите на изследвания, коите се съсредоточават върху репродуктивните проблеми при мъжете, отделят основно внимание върху реакциите на партньорките им.
При мъжете изживяният стрес, че не могат да създадат потомство, е свързан с емоционални последици, вариращи от безпокойство, гняв до чувство на безпомощност и вина, срам и дори соматични симптоми. Всички тези преживявания се пораждат и от усещането за отговорност, че не могат да „дарят” парньорката си с дете и лишават и себе си, и нея от изпълнението на важна социална роля – родителството. Разбира се, психологичните аспекти на репродуктивните проблеми при мъжкия пол зависят и от множество фактори, като желанието на мъжа да стане баща, възрастта и семейното му положение, културата и дори религиозните убеждения.
Диагнозата „безплодие” кара много мъже да оспорят своята мъжественост и сила, понеже много от тях възприемат невъзможността да станеш баща като нещо срамно. Това води до нарушаване на самочувствието и дори до депресия. Мъжете не по-малко от жените изпитват усещане за загуба на идентичност и чувство, че са „дефектни”, непълноценни. Мъжкият фактор на инфертилитета често е тема табу и се свързва с високи нива на стигма, която подтиква жените да „поемат вината” за репродуктивните проблеми на двойката. По този начин се затваря цикълът на вина и несигурност.
От край време мъжете са възпитани да не изразяват чувствата си (за разлика от жените) и често не показват истинските си емоции в опит да стабилизират отношенията в двойката. В резултат на това, изследванията не отчитат действителните нива на безпокойство и дистрес, свързани с безплодието сред мъжете. Потискането на емоциите и неефективните копинг стратегии (бягство в работата и други дейности) е и една от причините да се чувстват социално изолирани при наличие на репродуктивни проблеми, както във взаимоотношенията с партньора, така и в отношенията с роднини, приятели и близки. В стремежа си да „запазят” своето мъжко достойнство, голяма част от тях все още не са склонни да потърсят психологическа помощ, въпреки потенциалните ползи като облекчаване симптомите на стрес, депресия и тревожност. Следователно, откритата дискусия с пациентите за ползите от психологичното консултиране може да насърчи търсенето на такъв тип услуги.
Основните цели при консултирането на двойки с репродуктивни проблеми е да се признае безплодието като факт, да изяснят източниците на безпокойството си, да се справят открито с разочарованието и гнева, както и с емоционалните предизвикателства, свързани с безплодието. Научаването на нови стратегии за решаване на проблемите помага на хората да преодолеят вината, срама, разочарованието, тревожността и изолацията. Чрез психологичното консултиране се „укрепват” съществуващите вече адаптивни умения за справяне (копинг стратегии) и се развиват нови. За двойките с репродуктивни проблеми, една от най-важните цели е да се поддържа доверието и положителната комуникация в отношенията.
Консултациите с психолог могат да бъдат полезни при двойки с репродуктивни проблеми и в дългосрочен план, тогава когато лечението е неуспешно, а социалната подкрепа недостатъчна. Дори и в тези случаи, те се отразяват благоприятно на общото състояние, както на мъжа, така и на жената.
Автор: Марина Давидкова
/консултант по репродуктивна психология/
Източници:
Joja, O. D., Dinu, D. & Paun, D. (2015). Psychological aspects of male infertility. An overview. Procedia-Social and Behavioral Sciences, 187, 359-363.