“Къде са хората?… – Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много…”
В тълковния речник на българския език намираме следните значения на глагола „привързвам“:
- “Връзвам някого, нещо за нещо”
- Прен. С характера си или чрез постъпките си правя някого предан на себе си, предразполагам към себе си.
- Свиквам с някого/нещо така, че не мога без него, ставам му преден, верен.
Възможно ли е някой да мечтае за взаимност и в същото време да се страхува от нея? Възможно ли е всяка връзка да съдържа в себе си множество загуби? Отговорът не е еднозначен, но можем да кажем, че променливите, които влияят върху начините на привързване към другите, включват:
1. моделите на привързване, въприети в детството;
2. непосредствения личен опит в междуличностните отношения;
3. индивидуалните характерови различия.
Първата систематизирана теория за привързаността (Attachment theory) формулира великобританският психиатър Джон Боулби (John Bowlby, 1907-1990). Той изследва негативното влияние, което раздялата със значимите възрастни (в частност майките) оказва върху развитието на подрастващи, останали далеч от родителите си за неопределен период от време (Bowlby, 1988). Въпросното влияние изглежда не било продукт единствено на извън-домашната среда, в която потомците живеели. Преди години майките на тези деца също не се радвали на топли отношения с родителите си. В резултат, те изпитвали тревога, гняв и отчаяние, когато трябвало да откликнат на нуждите на собственото си поколение. Тези възрастни не само не намирали сили в себе си да покажат грижа и нежност, но и нерядко използвали насилие във взаимоотношенията с наследниците си.
Сътрудничката на Боулби – Мери Ейнсуърт (1913-1999) дообогатява и надгражда теорията за привързаността като демонстрира ролята на индивидуалните различия за обособяването на различни типове (стилове) привързаност (attachment styles) към майката. Типовете включват един сигурен (когато нуждите на детето са адекватно посрещани от майкaта) и два „несигурни“ – тревожен/амбивалентен (когато детето изпитва тревога при отсъствие на майката, но същевременно с това се тревожи и ядоства, когато тя се завръща) и избягващ (детето не се тревожи, когато майката я няма и я отбягва, когато тя търси близост).
Трите стила са представени в Експеримента със странната ситуация (Strange situation experiment) (Ainsworth, Bell, 1970). Впоследствие Бартоломей и Хоровиц (Bartholomew & Horowitz, 1991) добавят и четвърти – отхвърлящ стил при възрастните. Хората с такъв модел на привързаност показват високо ниво на независимост и избягват емоционалното и интимно обвързване (Бояджиев, 2017).
Според Боулби и Ейнсуърт веднъж формираният стил на привързаност остава “от люлка до гроб”. Теорията за привързаността при възрастните (Adult attachment theory) сочи, че стилът привързаност от детството персистира в романтичните връзки. Както децата се нуждаят от базисна сигурност, така възрастните се нуждаят от емоционална подкрепа, грижа и сексуално удоволствие, затова са привлечени от свои връстници, които биха могли да им ги осигурят.
Противоречиво или не, след като преминат първоначалните страст и екзалтация, дълготрайната връзка е изложена на риск, ако единият партньор не представлява за другия стабилна основа (secure base). Времената на несигурност във връзките са благодатна почва за проявление на несигурните стилове на привързване. Представителите им са склонни да възприемат половинката си като неоткликваща или студена дори без обективна причина, тъй като имат изключителна нужда от „доказателства“ за любовта. Освен това индивидуалното усещане на „несигурните“ за липса на реципрочност в отношенията може да прерасне в усещане за самота, изолираност, ревност, предателство, тревога и да намали допълнително самочувствието им (Hazan&Shaver, 1994).
Изглежда вероятно липсата на доверие и сигурност в двойката родител/дете да се трансформира в мнителност към потенциални приятели и партньори по пътя на трансфера. Макар това да не е единственият механизъм за обяснение на нефункционалните връзки, хората могат да „пренасят“ качества или недостатъци на значими хора от миналото върху настоящи приятели и партньори, които проявяват сходни черти. Например, ако нечий баща е имал изблици на неконтролируема агресия в конфликтни ситуации и е възпитавал детето си с телесни наказания и отдръпване на любовта, много вероятно е порасналото дете да бъде привлечено от партньор, който има сходно нисък праг на активация на гнева в конфликтни ситуации (Bolwby, 1988; Saribay&Andersen, 2007).
Разочарованията от връзките и самовнушението, че не заслужават любов при някои могат значително да повишат тревожността и отричането на нуждата от интимност. Други е възможно да имат добро мнение за себе си, но да считат другите недостойни за любов и сами да поддържат дистанция. Трети ще отрекат себе и в същото време ще издигат на пиедестал обекта на желанията си. Четвърти ще подценяват и себе си, и околните. Тези изкривени образи могат да оставят жени и мъже за дълго време в страната на необвързаните (Bolwby, 1988, Bartholomew & Horowitz, 1991, Adamczyk, Bookwala, 2013).
Наред с всички останали недостатъци на несигурната привързаност, влизането и оставането във връзка представлява нещо като игра с много рискове – загуба на идентичност, доверие, сигурност, енергия, инициатива…
Има ли изход от порочния кръг на несигурната привързаност? Вероятно първата стъпка в тази посока е да си дадем ясна сметка какви са нашите личностови особености и с какви хора се свързваме. Повтарят ли се токсичните модели на връзките ни и ако да – защо? Поглед в миналото би могъл да помогне и нека не забравяме, че човекът, който заслужава любов и щастие, е този тук и сега. Той е способен да изживее най-доброто с най-добрите за него хора.
„едно не е наполовина две.
А събрани две едно са:
в този сбор смърт няма, той величина не е;
а от всички изброими най е пò“
Автор: Руслана Пумпалова
/студент по психология/
Използвана литература:
Adamczyk, K. & Bookwala, J. (2013): Adult attachment and single vs. partnered relationship status in polish university students, Psihologijske teme, 22 (3), 481-500
Взето от: https://bit.ly/3aHiuQd
- Ainsworth, Mary D. Salter & Bell, Silvia M. (1970): Attachment, exploration, and separation: illustrated by the behavior of one-year-olds in a strange situation, Child Development, 41 (1), 49-67
https://doi.org/10.2307/1127388
Взето от: https://scihub.wikicn.top/10.2307/1127388
- Bartholomew, K. & Horowitz, Leonard M. (1991): Attachment styles among young adults: a test of four-category model, Journal of personality and social psychology, 61 (2), 226-244
Взето от: https://scihub.wikicn.top/10.1037//0022-3514.61.2.226
- Bowlby, J. (1988): A sеcure base: parent-child attachment and healthy human development, New York, Basic Books
- Hazan, C. & Shaver, Phillip R. (1994): Attachment as an organizational framework for research on close relationships, Psychological Inquiry, 5 (1), 1-22
Взето от: https://scihub.wikicn.top/10.1207/s15327965pli0501_1
- Saribay, S. Adil & Andersen, Susan M. (2007): Are past relationships at the heart of attachment dynamics? What love has to do with it, Psychological Inquiry, 18 (3), 183–191
Взето от: https://scihub.wikicn.top/10.1080/10478400701512786