Новини

Новото (не)нормално

В последните месеци се случиха толкова много нови неща. Границата за това обаче кои от тях са “нормални“ и кои – не, сякаш с течение на времето става все по-размита и неясна. Много хора свикнаха вече с т.нар. „ново нормално“. Доколко то обаче е такова и дали не се превръща в лавинообразен и притеснителен феномен?

Нека се спрем на няколко промени и да помислим дали наистина водят към нормалност.

  • Нормално е да работим онлайн от вкъщи

За хората, на които това им допада, вероятно е много по-удобно, но не, не е нормално и не води към такова. Нека помислим за това до какви последствия би могла да доведе продължителната работа от вкъщи? Социална изолация, свикване с липсата на живи контакти в работната среда, сливане в усещането за работно и лично пространство, демотивация, затруднение в структуриране на ежедневните задължения, размиване на границите за работно време и т.н. Вероятно бихме могли да изброяваме и още.

  • Нормално е децата да учат онлайн от вкъщи

В условия на епидемия, с цел запазване здравето и живота на хора, разбира се, че това е вариант. В дългосрочен план обаче ще има много от посочените по-горе последици, плюс още, специфични за детската психика, която все още не е стабилно формирана. Често дълготрайното ползване на компютри и интернет, създават усещането за паралелна реалност, крайно различна от тази в действителността и е възможно временно или дълготрайно емоционално откъсване (отсъствие) от нея.

  • Нормално е в условия на епидемия да стоим вкъщи, докато тя не отмине

За всички ни вече е ясно, че никой не би могъл да гарантира срокове, в които вирусът ще изчезне и епидемията ще приключи. Всеки месец и/или година от живота ни, са важни и никой/нищо не би могъл да ни ги върне. Затова крайното затваряне вкъщи и ограничение, би оказало негативно влияние върху психиката ни. Същевременно с това не гарантира абсолютна сигурност на физическото ни здраве. Вече има доказани мерки, които намаляват рисковете, ако биват спазвани.

  • Нормално е непрекъснато да се тревожим за здравето, живота, икономическото състояние – нашите собствени и на близките ни

Психиката ни има капацитета да поема и ползва известно количество тревожност. Над определени стойности обаче, прекомерната тревожност започва да ни разболява. Ако продължително време сме изложени на дистрес, е възможна проявата на психични и/или психосоматични разстройства.

  • Нормално е продължително време да ограничаваме контактите си

Важно е да намерим начини да запазим контактите си с близките ни хора. Продължителното ни изолиране от тях, може да доведе до загубата на връзка с важни за нас хора, до депресивни изживявания и алиенация.

  • Нормално е да живеем така, сякаш нищо кой знае какво не се е случило

Това е една друга често срещана крайност в обществата. Силното желание да запазим усещането за статукво и същевременно невъзможността да се адаптираме към новите условия, ни поставят в рискова за нас самите и за околните позиция. Неспазването на мерки и подценяването на опасностите, освен че излага нас и другите на опасност, но може да ни свари напълно неподготвени психически за неприятни ситуации от реалността (внезапно заразяване на нас или наши близки, смърт).

  • Нормално е в момента да бягаме надалеч от хора, които кихат, кашлят, били са болни от коронавирус, не сме сигурни че не са безимптомни преносители сега

Важно е да спазваме мерките за безопасност и ако сме болни, да останем вкъщи. Случва се разбира се да кихаме, кашляме и по други причини. Заболелите и излекувани от коронавирус не са опасни. Подобно желание за контрол на ситуацията и контактите ни, може сериозно да наруши начина, по който функционираме в обществото. Такава крайна мнителност и свръхпредпазливост ограничава сериозно свободата на общуване и може да доведе до трайна промяна на социалните ни контакти.

  • Нормално е да не работим, да не пътуваме, да не сме активни, защото има епидемия

Животът трябва да продължи в условията, такива, каквито са те в момента. Ако имате намерение да изчакате кризата да отмине, то вероятно стои друго по-дълбоко у вас, по-дълбоко нежелание да задвижите живота си.

 

Все още предстоят да се правят научни изследвания и да се извеждат статистики за психологическите последици от настоящата криза. Тези, които посочваме в настоящия текст обаче, сякаш биха били неизбежни, ако голяма част от обществото продължи да следва т.нар. „ново нормално“. Дали е близко или далеч времето, в което няма да общуваме лично един с друг, ще се гледаме мнително и ще страним един от друг, децата ни ще имат един единствен „верен приятел“ – компютъра, ще стоим затворени вкъщи и това ще бъде единственото сигурно място в представите ни, няма да случваме, няма да се движим (отвътре и навън)? Дали? Не мисля, не искам, а вие?

 

Автор: Анелиа Дудина

/психотерапевт/

Вашият коментар