×

Новини

Чувството на тревожност – послание от нашия вътрешен свят

За да имаме правилен подход към хора с тревожност, добре е първо да установим на какво се дължи тя. Много често клиентът не знае защо я изпитва. Една вероятна причина за изпитване на тревожност може да бъде следната: личността не живее живота, който иска, а вместо това се старае да отговаря на изискванията на близките и обществото към нея. Обикновено това е продължавало с години. Пример за модел, който води до тревожност в зряла възраст и посаден в младостта, е този: никой от роднините не се е интересувал от мечтите на юношата, внушено му е, че е най-добре да не се занимава с тях, защото няма да може да се изхранва. За да не е в тежест на семейството, на младия човек му е казано, че трябва да учи нещо, да има добра работа и да бъде полезен на обществото живеейки като всички в този модел.

Чувството на тревожност се засилва с възрастта, защото душата започва да изпраща по-настойчиво сигнали за истинското нереализирано призвание на личността. Чувството на тревожност са всъщност сигналите на душата, че нещо е пропуснато. Личността не е реализирала потенциала си, а животът вече е преполовен. Разумът се противопоставя на идеята за някаква промяна в професионалната реализация. Повечето от нас са възпитани да следват разума, а не душата. И така личността избира да потисне гласа на сърцето, който говори за друг възможен живот. Постепенно потискането на вътрешния глас преминава в чувство на тревожност. Чувството на тревожност всъщност е отново опит на душата да говори. Друг често срещан метод на душата да се изразява е състоянието на апатия. Според мен и чувството на тревожност, и състоянието на апатия, често се дължат на нереализиран вътрешен личностен потенциал. И двете прикриват смътното чувство, че нещо все пак в живота на личността не е както тя иска да бъде.

Подходът, който е полезен при такива случаи, е не да се борим с разума, а да се опитаме да дадем думата на душата. В моето обкръжение наблюдавам хора, които са се доверили на гласа на душата си, вместо на разума и те не само че не изпитват тревожност, но започват да развиват смелост и вяра в себе си. Такива хора са мои учители.

А това, което аз казвам на моите клиенти, е следното: “Ако не сте готови да промените работата или друго, за което говори душата, то тогава поне се разберете с нея, че няма да правите промени и се примирявате с положението, което ви създава тревожност. Необходимо е да се намери покой”. След един такъв осъзнат избор на личността –  ще живее ли живота, който наистина иска, или не – ще се постигне яснота, чувството на тревожност ще е вече отработено и постепенно ще спре да се появява.

Предлагам подход от три стъпки за отработване на чувство на тревожност:

  1. Какво искам Аз?
  2. Ще го правя ли или не?
  3. Приемане на избора, който се прави, без значение какъв е той. Важното е той да донесе покой.

Автор: Ивана Камбушева

/консултант по личностно развитие/