×

Новини

Тревожност и подходи за работа

Спането ми е трудно… Лежа буден и не мога да заспя… Въртя се цяла нощ, заспивам, събуждам се… и през деня съм изтощен“.

„Ден в тревоги е по-изтощителен от ден на работа.“

 

Всеки чувства тревожност в определени ситуации. Тревожността е в естествен отговор на ситуации, в които се чувстваме стресирани или заплашени. Но за хората с „тревожно разстройство“, тези страхове и чувство на безпокойство не са временни или ситуационни, а постоянни и може да стават все по–интензивни и по–дълбоки. Този тип разстройство може да рефлектира върху способността на личността да функционира ефективно в работа, в училище и дори да навреди на социалния живот и взаимоотношенията с близките. Личностите, страдащи от тревожно личностно разстройство, усещат  както емоционална, така и физическа болка. Соматичните прояви най–често се проявяват като треперене, изпотяване, недобро функциониране на стомаха, болки и скованост във врата, трудност при концентрация и постоянно чувство, че си на ръба.

Тревожното разстройство се среща както при възрастни, така и при деца. Националният институт по ментално здраве в САЩ съобщава за статистическо измерване, което обобщава, че 4% от възрастната популация на населението и 6% от тийнейджърите страдат от това разстройство. Според Ебингхаус изучаването на тревожността е изминало дълъг път, но има кратка история. Терминът тревожност, произхожда от латинското „anxius“ (угрижен).  Нека встъпително  обясним какво представлява тревожността: емоционална оценка на заплаха, оценка, включваща символични, предубедени и несигурни елементи.  Тоест заплахата много често може да не бъде съществуващ факт в момента, а да е свързана с идеи и мисли за ценностната система, които личността поддържа.

Освен Генерализираното тревожното разстройство (GAD), което най– общо описахме по-горе, съществуват и други типове, като:

  • Паническо разстройство – характеризира се с внезапни, неочаквани панически атаки, чувство на ужас, повишено сърцебиене, затруднено дишане и изпотяване;
  • Фобии – интензивен страх към определен предмет или ситуация;
  • Социална тревожност: хората с този тип тревожност са изпълнени със страх от засрамване или осъждане/отхвърляне от страна на другите. Често те трудно създават приятелства, избягват социални събития, а ако все пак се наложи да присъстват, се чувстват тревожни от дни преди това.
  • Обсесивно–компулсивно разстройство – характеризира се с постоянни натрапливи мисли и чувства, които предизвикват човека да извършва често повтарящи се движения, ритуали.
  • Посттравматично разстройство – може да се прояви след преживяна емоционална или физическа травма. Характеризира се с кошмари, ретроспекции и ужасяващи мисли, свързани с травмата, които се появяват в ежедневието на човека месеци и години след случката.

Какво предизвиква тревожността: един от факторите е генетичната предразположеност, като не е задължително, разбира се, да се прояви, влияние оказва и средата. Тревожността също така може да бъде заучена, ако еднo дете вижда поведението на родители, които нямат добри стратегии за справяне с трудни ситуации. В трети ситуации просто безпокойството се проявява като отговор на нехарактерна ситуация, повтаряща се често и тялото автоматично започва да произвежда тези биохимикали, които са характерни за стресови ситуации, като кортизол например.

Нуждата от краткосрочна терапия на страдащите от тревожно разстройство провокира разработването на метода: Управление на тревожността (Anxiety Management Training Method). Техниката показва положителни резултати, както при ситуативна тревожност, така и при генерализираното безпокойство, което я прави толкова ценна. Първоначално пациентите не са можели да назоват причината, която ги е карала да се чувстват тревожни, но след кратка намеса на метода, те осъзнавали когнитивните и поведенческите знаци на пробуждане на тревожността, а след това са ги „пречупвали“ чрез релаксация и стратегии за справяне.

При когнитивно–поведенческата терапия, чрез когнитивния компонент, се целии осъзнаване на мислите и приносът им към чувството на тревожност. Чрез поведенческия аспект се работи за научаване на техники, които намаляват нежеланото поведение, асоциирано с чувството на тревожност. Чрез изправянето пред „проблемни“ ситуации, пациентите се учат, че нежеланите симптоми са все по–малко вероятни.

Съществуват и много други методи за борба с тревожността, както медикаментозни, които целят потискане на биохимикалите в тялото, така и психотерапевтични. Към какъвто и подход да се прибегне, важно да се знае, че психотерапията е взаимен процес. Може да се комбинира за по–добра ефективност с групова терапия, където пациентът среща подкрепа от хора с подобни ментални разстройства или пък фамилна терапия, където членовете на семейството разбират по–добре чувствата на обичания от тях човек.

Някой от най–използваните методи, освен психотерапията, са биофийдбек, релаксация, йога и терапия чрез движение на очите (eye movement therapy). Но често се срещат съпротивляващи се пациенти, които не желаят да започнат лечение, защото вярват, че това е част от характера им или че ако потърсят помощ, то това е признак на слабост и трябва сами да се справят. В тези случаи хората избягват ситуациите, които ги карат да се чувстват тревожни, но това има противоположен ефект, като засилва тревожността им.

 

Превод и рефериране: Снежина Диегова Божкова

/психолог/

Източници:

  1. https://www.apa.org/helpcenter/anxiety.aspx;
  2. Boston Public Library, 2004, Claudia J. Strauss, “Talking to Anxiety “;
  3. Plenum Press, New York and London, 1990, Richard M. Suinn, “Anxiety Management Training “