Психотерапията – една толкова сложна и противоречива област, която в последните десетилетия мощно разгърна потенциала на възможностите си, извоювайки успешно позиции и у нас в България, като надежден психо-корекционен метод за облекчаването и справянето с различни неблагоприятни психични явления и разстройства. Въпреки предубежденията и съмненията, така здраво вкоренени в психиката ни относно всякакви по-атрактивни иновации, все повече хора в последните години започнаха да се интересуват от това ,,Що е психотерапия?’’, ,,Какво точно представлява?‘’, ,,Как сработва и какво въздействие оказва върху личността на този, който се е осмелил да се подложи на нея?’’
Корените й можем да търсим далеч назад още в края на 19 началото на 20 век, когато австрийският невролог и психиатър Зигмунд Фройд създава своята така наречена ,,Дълбинна психоанализа’’. Предразполагайки пациентите си към самовглъбяване и анализиране на собствените мисли, желания, идеи и постъпки, посредством метода на свободните асоциации, Фройд умело достигал до скритите кътчета на тяхната същност, помагайки им сами да открият и осъзнаят ядрото на техните проблеми. Въпреки че неговият подход често е бил опровергаван и отричан през целия си период на съществуване, той бива усвоен и усъвършенстван от учениците на Фройд – Карл Густав Юнг и Алфред Адлер. Бил е предаден, вече доусъвършенстван на следващите поколения психолози и психотерапевти, които са го доразвивали по свой начин.
Така постепенно на историческата сцена започнали да се оформят различни психотерапевтични направления (когнитивно-поведенческа терапия, гещалт терапия, психодинамични парадигми, позитивна психотерапия, психодрама, ЕМDR терапия и други), като всяка от тях притежава своите позитиви, особености и възможности за справяне и облекчаванe на различните видове душевни смущения. Към коя да се насочи клиентът е въпрос на избор и все пак генерално значение за това има естеството на неговата заявка и изборът му на терапевт. Позитивната и когнитивно-поведенческата терапии оказват значително добро влияние върху тревожни и депресивни клиенти, докато психодрамата и повечето групови психотерапевтични направления са добър прийом за борбата с различните видове зависимости – алколхолна, хазартна и наркозависимост например.
Въпреки невъзможността посредством силата на думите да се повлиява ефективно в дългосрочен план на пациенти с тежки психични проблеми, като заболяванията от шизофренния спектър и някои афективни разстройства (поради сложността и физиологичното естество на повечето от тях), психотерапията е задължителен рехабилитационен метод, чрез възможностите на който, подобен тип пациенти успешно да се ресоциализират след медикаментозното лечение, връщайки се обратно в средата в която са функционирали пълноценно, преди заболяването да ги отклони от релсите на социалното им функциониране.
Психотерапията е двустранен процес на отношение и сътрудничество между терапевта и клиента, основаващ се на доверие, емпатия и алтруизъм. Умението на терапевта да съпреживява и разбира проблемите на своите клиенти е в основата на терапевтичния успех. Посредством компетентната му помощ, клиентът изминава целия терапевтичен път, нужен му за да преодолее вътрешните си защити и заблуждения, да достигне и осъзнае причините, довели до съответното мъчително за него състояние.
Замислете се колко пъти ви се е искало в определени моменти да усетите подкрепа, да чуете окуражаващи думи, които обаче по една или друга причина не сте получавали. В лицето на терапевта можете да видите компетентно лице с определени медицински познания, но и опората на мъдрия събеседник, който би могъл да ви насочи как да потърсите верните пътища за решаването на житейските и личностните си проблеми. Пътят към положителната промяна, пътят към осъзнаването и личностното израстване, защото какво друго, ако не това, представлява психотерапевтичният процес – пътуване към себе си?
Автор: Слави Милушев
/студент по психология/