Едно от най-отговорните решения на двойката в нейния съвместен живот, е решението да бъдат родители.
Някои двойки имат това решение на старта на съвместното им съжителство, те не си представят живота си без деца, докато на други двойки им отнема време да вземат подобно решение.
За щастие на съвременното ни битие, в България вече има достатъчно психолози, които се занимават с консултиране на двойки именно при вземане на решението и подготовката им да бъдат родители.
В повечето случаи, двойките изначално искат да имат деца, което освен биологичния нагон, осъзнат или неосъзнат, считат , че това ще осмисли връзката им, ще обогати живота им. Нещо повече, те вече си представят какви родители искат да бъдат, като тази визуализация е вид избор на родителски стил. По-често, мъжете си представят, че ще бъдат строги, но справедливи бащи, които с примера си, ще действат за създаването на чувство за опора у детето, да доверие, ще задават мъжествени черти в характера на сина си, ще съдействат за устойчива сигурност в дъщеря си. При майката чувството за всеотдайна и безрезервна любов е изначална, вродена. И двамата родители искат да отгледат здраво, умно, щастливо дете.
И тук идва ролята на психолога, който започва своята работа с родителите. Защото когато мъж, който не е съумял самостоятелно да изгради сигурност в своите мисли, чувства и действия, няма как да го предаде на децата си. Ако жена, която не е преживяла и осмислила майчината любов, любовта и на двамата си родители в миналото, ще има проблем при предаването на безкористна любов на децата си. Когато двамата родители имат психологически нерешени проблеми, това неминуемо ще ги доведе до объркване в намеренията и действията им при отглеждане на детето. Следователно „страховете“ на двойката относно готовността и за родителство, е напълно основателна.
В повечето случаи, нерешените психологични проблеми при родителите, рано или късно ще доведат до по-авторитарен стил на родителство. Което пък от своя страна ще затрудни успешното социализиране и пълноценно функциониране на детето. Несигурността на родителите предполага отстъпчивост в практиките им на възпитание. И умората от незнание и хаотичност, налучкване и действия от рода на проба-грешка, неминуемо ще задълбочат тази умора, ще се преднамерят или спонтанно достигнат стратегии и практики на неглижиращ стил на родителство, но с недобри последствия.
Взаимодействието дете-родител, както и техните съвместни действия, в осмислен и планиран вариант, е осмислен и планиран родителски стил. Този стил може да бъде и спонтанен. И в двата случая, характеристиките на стиловете са еднакви, но тяхното проявление в първия случай е целенасочено, желано, в другия случай е хаотично, инцидентно, инстинктивно, архитипно. Родителството е сложен процес по отглеждане на детето, подпомагане, насърчаване на физическо, емоционално, социално и интелектуално развитие.
Родителският стил представлява съвкупност от родителски стратегии и практики, които родителите прилагат в хода на отглеждане на детето. В този ход тези стилове се модифицират. И въпреки това, в най-голяма степен се повлиява от стила, в който родителите са били отглеждани. Те могат да преповтарят или да отхвърлят родителския стил, при който самите те са били отглеждани.
Следвайки модуса на двупосочността на връзката, децата, с техния темперамент и психически дадености, също повлияват на родителите в модифицирането на предварително избрания от тях стил. Родителският стил е продукт на родителските цели, те обуславят родителския стил и родителски практики.
Авторитарният стил се характеризира с висока взискателност и ниска отзивчивост. Авторитетният стил се характеризира с висока взискателност и висока отзивчивост. Отстъпчивият стил се характеризира с ниска взискателност и висока отзивчивост. Неглижиращият стил се характеризира с ниска взискателност и ниска отзивчивост.
Взискателността и отзивчивостта се определят в степените на проява на дисциплиниращи стратегии, топлота и обгрижване, комуникация, очаквания за зрели действия и контрол.
Не е трудно да определим, че най-пълноценна и бърза социализация детето ще постигне при авторитетен стил от страна на родителите.
Наред с цялата подготовка по това, готови ли са да бъдат родители, двойките, които в самостоятелния си живот на мъж и жена не са успели и не са видели необходимостта, да разчистят психиката си от тригерите на миналото и да отработят тези от тях, които биха им попречили да изградят здрава семейна връзка, да бъдат пълноценни родители, трябва да отделят време в деветте месеца на бременността да завършат този процес, или поне да напреднат в него. Защото в противен случай ще пренесат всички свои комплекси от детската си неудовлетвореност и зрялата си обремененост върху психиката на детето, най-вече с хаотичността и неграмотността при избора на стил на родителство, с всички произтичащи от това преднамерено користни практики и неграмотни, по отношение на детската психика стратегии. В последствие на тази душевна неграмотност, с която ще възпитават детето си , то ще бъде не само социално неориентирано, но неговото чувство за принадлежност и желаност от страна на родителите ще бъде поставено под съмнение с всички последствия от това.
Независимо от избрания родителски стил, най-важното е, наред с всичко останало, детето да се чувства обичано, да бъде подкрепяно винаги, да му бъде даден простор на сътворяване на онази идентичност, в която то да се чувства в по-нататъшния си живот пълноценна личност и творец на собствения си живот.
Автор: Ани Аршинкова
/студент по психология/