Здравей, Галя! Би ли ни разказала малко повече за това с какво се занимаваш професионално към момента?
Здравейте, понастоящем работя като ембриолог. Работата ми е свързана с улесняване процеса на оплождане в ин витро условия и проследяване качеството на развиващите се ембриончета. Заедно с колегите ми помагаме на двойки, които не могат да заченат по естествен начин, да успеят да извървят своя път към щастието – да хванат малката детска ръчичка, да чуят най-дългоочаквания и искрен смях, да изпълнят дома си със смисъл. Работата ми с хора с репродуктивни проблеми събуди интереса ми и към психологическите последствия от безплодието.
Как взе решение да се занимаваш именно с това и какви са професионалните ти планове в бъдеще?
Преди десетина години ми се удаде възможност за кратко обучение в една от клиниките в София. Спомням си, че бях много впечатлена, когато видях под микроскоп как сперматозоидите щъкат – стъклото беше като малък забързан град. Всеки поел в някаква посока, влагайки цялата си енергия, а целта – химера. Та това ме запали.
В началото не съм си давала сметка за доверието и надеждите на двойките, на които им предстои ин витро процедура. Бях изцяло пленена от това, което се случва в лабораторията – ще извадим ли очаквания брой яйцеклетки, колко ще се оплодят, нормално ли ще се развиват ембрионите, колко ще върнем, колко ще замразим… Хората, които стояха зад клетките свързвах само със съответните имена. Днес познавам отблизо почти всяка двойка. Поздравявайки ги по коридорите, прехвърлям през ума си кой колко опита има, постигали ли сме бременност, останали ли са замразени ембриони.
В бъдеще ми се иска да съчетая сегашната си професия с репродуктивна психология. Покрай разговорите за ембрионите, пациентите ми споделят как се чувстват след процедурата, какви са страховете, колебанията, бъдещите им намерения. Иска ми се не просто да ги изслушвам, а да спомагам за адаптацията им към този нетипичен начин на живот, изискващ непрекъснати изследвания, прием на медикаменти, подлагане на различни манипулации и чакане на резултати.
Какво място заема психологията в дейността, която извършваш и по какъв начин?
Има двойки, които се обръщат към лекар и стартират ин витро процедура скоро след като са установили, че нещата няма да се случат по стандартния начин. В случай, че още първият опит се увенчае с успех и отношенията между партньорите са открити и основани на взаимна подкрепа, психологически проблем, дължащ се на безплодието, обикновено няма.
По-често обаче лечението на безплодието се оказва нелек и продължителен процес. Съпътстващите го перипетии, както и повтарящите се отрицателни резултати, действат изтощително на психиката. Възможно е да настъпят повратни точки в лечението, което пък да доведе до загуба на смисъл и липса на перспектива. Помня как, след поредния отрицателен тест за бременност, една от пациентките ни дойде при мен разплакана и с треперещи устни ми каза: ”Искам да се хвърля под влака!”.
Наясно сме, че пациентите с понижена фертилност няма как да повлияят медицинското лечение, но могат да направят душевния си мир приоритет. В този ред на мисли е много важно да имат близък човек, пред когото да могат да изразят как се чувстват – без да омаловажават и потискат емоциите си. Защото именно вербализирането им ги прави по-лесно управляеми. За да преодолее подобна екзистенциална криза, човек се нуждае от разбиране и безусловна подкрепа, но често се страхува от упреци, поради което роднините и приятелите не са предпочитани събеседници. Репродуктивният психолог осигурява необходимата защитена и изолирана от „съдници” зона, в която човек може да се остави на тъгата си. Освен това насърчава хората с безплодие да приемат резултата от лечението и да обмислят нови стратегии за действие.
От какъв тип психологическа подкрепа имат нужда двойките, с които се срещаш?
Много често безплодието в двойката влошава комуникацията между партньорите. Задачата на психолога е да улесни диалога между двамата, да ги сплоти и да им помогне да преминат през лечението като екип. Поощрява се активното участие и на двете страни относно вземането на решения за следващите стъпки. Понякога е необходимо да се изясни мотивацията за отглеждане на деца, да се поработи върху подобряването на интимността в двойката.
При поредица от неуспешни опити, влошаване качеството на гаметите и напредване на възрастта, е добре заедно с психолога да се обсъдят и други възможни начини за изграждане на семейство. Понякога единият партньор взема удобно за него решение, а другият се съгласява, без да си дава сметка какви последствия за бъдещето носи това. Тук отново се сещам за един случай от практиката. Заради проблем при мъжа, съпрузите взеха решение да оплодим яйцеклетките с донорски сперматозоиди. Но още на следващата сутрин господинът дойде и каза, че чужди деца няма да гледа и че настоява оплодените яйцеклетки да бъдат унищожени. Той не беше готов за тази следваща стъпка. И добре че го разбра на сравнително ранен етап.
Смяташ ли, че на специализираните места в България такава е осигурена достатъчно и по адекватен начин?
Доколкото ми е известно, в повечето ин витро клиники в страната, няма психолог. Увеличава се обаче броят на специалистите в областта на репродуктивната психология. Добре би било, в процеса на медицинското лечение, пациентите да получават малко повече информация към кого биха могли да се обърнат в случай на нужда от подобен вид подкрепа. Това обаче не е широко разпространена практика. Знам, че в различни градове в страната се провежда групова терапия за жени след ин витро. Когато човек не получава това, за което копнее, е склонен да се преживява като най-ощетеният, най-страдащият, най-неразбраният… Срещата с такива, които са като него, го кара да осъзнае, че животът не е чак толкова черен. Смятам, че груповата терапия е много ценна, понеже помага на жените да излязат от социалната си изолация. Споделяйки своите несгоди, те срещат съпричастност, понеже ги обединява обща съдба. Създават се нови приятелства, животът започва да тече по различен начин…
Какви качества е нужно да притежават специалистите в твоята професия според теб?
Тази професия изисква невероятна отдаденост и силна мотивация. При работата с клетките има тънкости, с които дори да си наясно, можеш да усъвършенстваш само с достатъчно практика. Желанието да се надграждаш е определящо. Освен това трябва да си достатъчно информиран. Добрите резултати са пряко свързани с натрупания опит, усъвършенстването на условията в лабораторията и въвеждането на изпитани нови методи.
Комуникацията с пациентите пък изисква умение за деликатно поднасяне на информацията и изслушване на отсрещната страна. Често тези хора се свързват с нас в тежки за тях моменти. Не може просто да им съобщим новините и да им посочим вратата или да затворим телефона. Трябва да има диалог.
Можеш ли да опишеш чувството, което се поражда в теб, когато разбереш, че тестът за бременност на някоя пациентка е положителен?
Чувствам се удовлетворена и мотивирана. Щастлива съм, че сме успели да оправдаем очакванията на пациентите и че сме допринесли за сбъдването на най-съкровената им мечта. Вълнувам се, когато идват на преглед. Толкова сияещи! Понякога влизаме заедно на преглед, за да видим малкото човече и да чуем как тупти сърчицето му. Тези моменти са наистина безценни!
Как се справяш с негативните нагласи на пациенти, които идват обезнадеждени при теб – предполагам, че се случва да работиш и с такива хора?
Всички хора идват с надежда. Някои вярват по-силно, че нещата ще се случат, докато други имат известни опасения. Има и пациенти с нереалистично високи очаквания спрямо изхода от лечението. Преди години един мъж ми каза: „Че то по-хубаво от дете ин витро има ли?!? И ще е красиво, и няма да боледува… Нали подбирате най-добрите сперматозоиди!”. Обяснихме му, разбира се, че детето ще е толкова красиво и толкова здраво, колкото биха били и децата му, заченати по естествен път…
Спрямо медицинския персонал е възможно да се породят негативни нагласи, но това се случва сравнително рядко. Стараем се да обясним на пациентите, че правим всичко, което е необходимо в техния конкретен случай. Все пак обаче те са наясно, че природата има последната дума, а тя невинаги кореспондира с техните и нашите желания. Може би тук е моментът да споделя, че една от задачите на репродуктивния психолог е да улесни диалога между двойката и екипа на лечебното заведение.
Какво пожелание би отправила на читателите на списание „СимвоЛичност”, които изпитват колебания дали да пристъпят към ин витро процедура или не?
Бих ги посъветвала да се консултират със специалист и заедно да изяснят кое точно ги разколебава. В този живот нищо не бива да е на всяка цена. Да пристъпят към ин витро тогава, когато цялото им същество го пожелае!
Интервюто проведе Анелиа Дудина