Голяма част от студентите по психология са се насочили към тази специалност с идеята да се реализират като психотерапевти, вярвайки, че единствено университетската подготовка ще им даде тази възможност. Реалността обаче е различна и пътят до позицията на психотерапевт е по-сложен и дълъг.
Той върви през обучение извън университета, макар че университетското образование е нужната основа, с която стартира квалифицирането за психотерапевт. Необходима е завършена хуманитарна или социална специалност. Най-често психотерапевти стават специалисти, завършили психология.
За да стане един специалист психотерапевт, е нужно да избере в каква психотерапевтична школа ще се обучи. Съществуват множество такива школи, които имат различни техники и разбирания за човешкото страдание.
В България е възможно да се стане психотерапевт, ако се премине през обучението на някоя от школите, които са приети от БАП(Българска Асоциация по Психотерапия). Към този момент те са Арт терапия, Музикотерапия, Когнитивно-поведенческа терапия, Неорайхианска терапия, Психодрама, Транзакционен анализ, Психоанализа/Психоаналитична психотерапия, Позитивна психотерапия, Краткосрочна терапия, Фамилна терапия, Логотерапия и екзистенцанализ, Юнгианска анализа. Списъкът с възможни школи се обновява и обогатява периодично. За всяка от школите може да се получи допълнителна информация от сайта им или от семинари и конференции, които организират.
Различните психотерапевтични направления имат своя програма за подготовка на бъдещи психотерапевти, които покриват определени стандарти. В тази подготовка се включва личен опит и усвояване на различни техники за работа с човешкото страдание и проблеми. Според настоящия проектозакон за психотерапията, бъдещият психотерапевт трябва да натрупа 3200 часа обучение, в които да са включени личния опит, практическата и теоретичната подготовка.
Личният опит се включва в подготовката за психотерапевт, като той представлява значителна част от обучението и е от изключителна важност. Под личен опит се има предвид лична психотерапия, групова и/или индивидуална, с метода, в който специалистът е решил да се обучава. Нуждата от лична психотерапия се налага от важността на личността на психотерапевта в терапевтичния процес. Нужно е психотерапевтът да познава себе си в дълбочина, да умее да запази неутралност дори при работа с теми, които са близки за него, предварително да отработи свои заявки и проблеми, които биха попречили в работата с клиенти. И не на последно място – ефектът и особеностите на съответния метод могат да бъдат разбрани най-добре през личните преживявания и работа върху себе си с него. Добре би било този процес на лична терапия да не спира с придобиването на квалификацията психотерапевт, но това не е задължително и е личен избор.
Обучението в съответната школа обикновено протича в група, като е застъпена по-малко теория и повече практика. Практиката протича като някой от обучаващите се разглежда своя лична тема, а друг е негов терапевт. По този начин личният опит продължава, но успоредно с усвояването на техниките, съответни за конкретната психотерапевтична школа.
Също така, за да може специалистът да приключи обучението си за психотерапевт, е необходимо да започне реална работа по случай под супервизия. Супервизията представлява консултиране с по-опитен специалист (обикновено някой от обучаващите психотерапевти) по конкретен случай.
Накрая, за да се приключи сертифицирането, се преминават и съответните изпити. Продължителността на целия обучителен процес продължава между 5 и 7 години. Това време изглежда дълго, но е нужно освен, за да се усвоят съответните техники по възможно най-добрия начин, и за да се оформи личността на терапевта. Важно е за това време той да има възможност да усети себе си в работа с различна проблематика; да усвои умения да бъде устойчив на човешкото страдание; да удържа собствените си нужди, зачитайки тези на клиента; да натрупа достатъчно опит в защитената среда на обучителните групи, така че да е максимално подготвен за самостоятелна работа с клиенти. И все пак е препоръчително поне първоначално младият психотерапевт да се възползва от супервизия, за да гарантира адекватност в работата си. Супервизията е полезна и по-нататък, като друг неин вариант е и интервизията (консултиране с друг колега или колеги в групов формат – всеки в групата има възможност да постави въпроси по случай с клиент, с когото работи).
Пътят към специализирането за психотерапевт е дълго и трудоемко. Нужно е бъдещият специалист да е запознат със съответните стъпки, по които е нужно да мине, за да направи правилен избор за себе си. В този процес се изисква мотивация и упоритост, още повече че реализацията след това е постепенна и плавна. И все пак идеята, че са положени всички усилия и са зачетени нормите, за да се стане психотерапевт, дава увереност и спокойствие да бъдат приети първите клиенти.
Ние, психотерапевтите в център “Амарна”, сме завършили Психодрама и съответно сме псходрама-терапевти. Имаме съответните изискуеми часове, натрупани в продължение на седемгодишно обучение. Избрали сме Психодрамата като метод, в който да специализираме, тъй като тя предлага групов и индивидуален начин на работа, както с деца, така и с възрастни. В работата си го прилагаме успешно, съчетан с техники от други школи, усвоени през допълнителна квалификация и супервизия. Съчетавайки опита от психодраматичното ни обучение, психодинамичното ни разбиране за човешката психика, честата нужда от когнитивно-поведенчески техники и такива от други школи, ние изработваме наш индивидуален стил на работа.
В процеса на обучението сме оценили смисъла на личния опит, както и на дългата предварителна практическа подготовка, които са от полза в работата ни. Затова заставаме зад идеята за това, всеки който желае да практикува като психотерапевт, да изпълни нужните изисквания за това, за да не поставя под риск бъдещите си клиенти.
Автор: Марина Стойчовска
/психотерапевт/