“Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него.”
Били – 4 години
Кой, ако не майката и бащата, искат името на детето им да звучи чисто, произнесено от тях. Ако това име се произнася чисто и от значимите близки, а дори и от другите, те са най–щастливите хора на земята. Родителството е изпитание. През децата ни се виждаме деца. Изживяваме пак детските си страхове и надежди. И порастваме. Като хора, личности и родители.
Не е честно да делим обичта на майчинска и бащина, но има разлика. И това е от което детето има нужда. Два модела на светоусещане и обработка на действителността. Детето идва в точния момент, за да пораснем като личности. То ни помага, когато сме най–незнаещи и уязвими. С мъдростта на природата то ни води и поправя грешките ни без злост и с огромно търпение. А ние с упоритостта на слепеца опипваме и правим плахи стъпки напред към страшното неизвестно. Представете си само – дете помага на незнаещия и безкрайно уплашен възрастен как се става родител.
„Факт е, че всичко, което се случва на човека, го характеризира. Той представлява модел, в който всичко съвпада. Едно по едно, докато животът му тече, събитията попадат в местата, в които първоначално са били предопределени според плана.”, ще каже Юнг. Родителството ни формира. С появата на детето ставаме други хора. Убедена съм, по–добри и по–осъзнати.
Започнах с думите на четиригодишния Били, ще завърша с един цитат на Сър Чарлс Спенсър Чаплин, към дъщеря си Джералдин Чаплин.
“Скъпа, преди да пораснеш, трябва да се влюбиш 3 пъти.
Веднъж, да се влюбиш в най-добрия си приятел, съсипвайки приятелството ви завинаги. Toва ще ти покаже истинските приятели и тънката линия между приятелство и нещо повече.
Веднъж ще се влюбиш в някого, смятайки го за перфектен. Това ще ти покаже, че никой не е перфектен и че никога не трябва да получаваш по-малко, отколкото заслужаваш.
И веднъж ще се влюбиш в някого, досущ като теб. Това ще ти помогне по-лесно да разбереш кой си и какъв искаш да си.
Когато преминеш през всичко това, ще разбереш, че хората, на които им пука за теб, всъщност са единствените, които си наранил, когато са имали най-голяма нужда от теб. Но най-вече разбираш, че любовта е само концепция и не е нещо, което може да бъде дефинирано, то е различно за всеки човек на тази земя, знаейки само, че всеки иска да бъде обичан. ”
Нека любовта говори сама.
Автор: Анна Станева Нанкина
/студент по “Психология на сигурността и отбраната” във ВА/