Авторитетите в живота често са ни налагали, че емоциалността е нещо, което не трябва да се проявява. Уж много се говори за положителните хора и положителните емоции, но всъщност все по-малко са хората, които могат да изразяват положителни емоции. Възпитавани сме, че да бъдеш уязвим е проява на слабост, да плачеш е нещо, което не трябва да се показва, да бъдеш слаб са неща, които по никакъв начин не трябва да показваш на околните. И какво се случва, когато ден след ден се обучаваме да подтискаме своята емоционалност? Започваме да си отглеждаме бомба със закъснител. В един момент тази бомба ще реагира по два начина – да реагираме в ниската честота като да я излеем върху хората около себе си, което става по различни начин или да я излееш във себе си. В единия случай възпаляваш взаимоотношенията си с околните, а в другия случай възпаляваме собственото си тяло – физическо и психическо. Всеки път, когато подтискаме емоциите бавно и методично се отдалечаваме от себе си. Затова има много хора, които не знаят кои са. Кое е това, което ни отличава от роботите? Много хора ще кажат, че това е интелекта, но роботите също притежават интелект. Отговорът е, че това са чувствата.
Защо се превръщаме в консуматорско общество, защо имаме все повече и все не ни е достатъчно? Имаме все повече, пазаруваме все повече, обграждаме се с все повече вещи и неща, но не можем да нахраним своята сетивност? Неумението ни да преживяваме чувствата си в нискочестотния регистър отрязва възможността ни да изживяваме чувствата си във високочестотния регистър, спираме да можем да изпитваме истинска благодарност.
Твое право е да уважаваш емоциите си. Емоцията идва да ти каже къде се намираш – къде си, кой си, къде си стигнал?
* Първото нещо е да назовете емоцията си. В момента, в който я назовеш ти вече си я разкрил – може би съм недоволен, може би съм гневен, може би съм пренебрегнат, може би ревнувам, може би съм обиден. Тази емоция не е там случайно, тя носи информация. Когато я назовеш и я осъзнаеш нейната сила спада наполовина. Тогава ще разбереш какво иска да ти каже. Може би ако ревнуваш осъзнаваш, че не поставяш себе си на необходимото ниво и смяташ, че човека, който ревнуваш те превъзхожда по някакви показатели. Когато си гневен идва да ти каже, че някой не те зачита достатъчно, но може би ти не се зачиташ достатъчно. Когато разпознаеш емоцията си не я капсулирай. Ти си добър в това – защото го тренираш от малко дете.
* Опитай се емоцията да се прояви до край. Когато ти се плаче, поплачи си. Плачът е начин да освободиш напрежението навън, а не да го превърнеш във възпаление. Колко пъти са ви казвали, че не трябва да плачете. Тялото има нужда да освободи тапата.
* След като позволиш на тялото да преживее емоцията си дай време – Колко време искаш да останеш в тази емоция – 10-15-30 минути.
* Важно е да въведем някаква рутина – спорт, танци, разходки. Движението е одушник. Негативната емоция се отнася към различни мускулни групи и затова е важно да се освободим. Така даваш право на емоцията да се освободи. Досега си бил насилник на емоцията си, а сега можеш да се превърнеш в неин мениджър…
Много често ни казват: “Не плачи, всичко ще бъде наред“. Но то не е наред и ние го знаем. След като е дошъл момента да се разплачеш, значи има причина. Когато казваш на някой да не плаче, значи омаловажаваш чувствтвата му и на него му става още по-зле. Вместо това кажи на човека да си поплаче, кажи го и на себе си. Така ще се отпуши тази здрава тяга, която носи емоцията. Когато емоцията е подтисната тя възпалява първо душата и после тялото. Така се отключва пътя и към слънчевите емоции. Така нашата вътрешна прекрасност започва да се проектира и в тялото, и в живота ни.
Автор: Лилия Механджийска
/психолог/