Новини

Причини за токсична привързаност в интимните връзки

Най-общо привързаността може да се определи като реципрочна емоционална връзка с друг човек, като партньорът се възприема като способен да осигури грижа, подкрепа, защита. Генезисът на привързаността се осъществява между детето и този, който се грижи за него най-вече през първата година от живота му.

Чувството на привързаност е неизменна част от всяка една връзка, но често може да има негативни проявления и да премине дори в зависимост от другия партньор. Често хората са във взаимоотношения, в които не се чувстват добре, биват контролирани и ревнувани непрекъснато или имат до себе си студени партньори, от които обаче не могат да си тръгнат и продължават да са силно привързани към тях.

Няма един единствен отговор защо това е така, както няма и една единствена рецепта за справяне в такива ситуации. Ще разгледам няколко от причините да оставаме във връзки, в които не сме щастливи и да не успяваме да превъзмогнем даден човек и да се разделим с него.

Една от причините можем да открием в теорията на схема терапията, а именно страха от изоставяне. Този страх се формира още в ранното детство преди детето да може да говори, така че някои хора може да нямат мисли свързани с него. Този страх може да бъде провокиран от събития като развод на родители, преместване и смърт. Тази схема се пренася и в зрелия живот и може да се характеризира с висока чувствителност, чувство на самота и тъга дори когато партньорът го няма за кратък период от време или при получаване на дребна забележка от негова страна.

Има два основни типа изоставяне – при единия детето е живяло в свръхобгрижваща и защитена среда, а при другият – то е израснало в несигурна и нестабилна среда, в която нуждите на детето не са удовлетворявани и то не е получавало достатъчно грижи.

Това може да е предпоставка за развитие на зависимост. По-конкретни причини за развитието на зависимостта още в детството са починал родител; майка, която е прекарала дълъг престой в болница; биологична предразположеност; отглеждане от институции или бавачки; неуравновесена майка; развод на родители или нестабилни родителски взаимоотношения; липса на внимание от родителите; свръхобгрижване.

Тази зависимост може да се пренесе и при романтичните връзки. Ако страхът от изоставяне е много силен се преживява силно чувство на самота от възможна загуба и раздяла с партньора; вкопчване в партньора; съмнения, че той ще остане във връзката; невъзможност дори за кратка физическа раздяла с партньора. Тревогата може да бъде причинена дори от малки промени, които да се възприемат като възможност връзката да приключи. Характерно е и силно вкопчване още в началото на връзките. При някои хора обаче този страх се избягва чрез отказ за започване на романтични отношения с цел да се избегне евентуално изоставяне, което отново би активирало схемата от детството. Изборът на партньор също може да бъде следствие на този страх, като такива хора обикновено избират партньори, които са вече обвързани; живеят на голямо разстояние; не са емоционално стабилни или имат полюсни чувства относно връзката.

Друга причина за токсична зависимост може да е прекъсването на първичните връзки. Под първични връзки се има предвид етапът, в който детето е най-силно свързано с майка си и още не е осъзнало, че е отделен индивид. Когато един индивид започва да се преживява като самостоятелна и независима личност, у него може да се породи чувство на безсилие и безпомощност, което да го накара да иска да избяга от своята свобода, независимост и отговорност за собствения си живот, като търси заместители на тези разкъсани първични  връзки.

Такъв заместител може да бъде връзката с друг човек, към който индивидът се привързва изключително силно и пренебрегва собствените си нужди и граници, и прехвърля отговорността за щастието си върху партньора. Докато е във връзка с друг човек, индивидът се чувства силен и защитен. Той прави всичко възможно да угоди на партньора си, защото смята, че по този начин взаимоотношенията ще са все така силни и няма му се налага да действа самостоятелно, като оставя другия човек да го подчини.

Тази силна привързаност може да граничи с мазохизъм, което погрешно да се възприема като обич. Трябва да се прави разграничение между саможертвата в интерес на другия и отказ от собствените желания, и потребности за сметка тези на партньора от една страна и обичта, основана на свобода и равенство на индивидите и взаимното им утвърждаване и привързаност, от друга.

Такъв вид токсична привързаност се толерира и затвърждава от филмите и книгите, в които се говори за саможертвата на една личност, като израз на голяма и силна любов. Обичащият прави всичко по силите си и дори пренебрегва себе си в името на връзката и любовта.

Трета  възможна причина е ниската самооценка. Когато един човек няма достатъчно увереност и вяра в себе си, доста често има нужда от други хора, които да го утвърждават и да изтъкват неговата стойност и хубави качества и се чувства добре със себе си само когато получава одобрението на околните. Във връзка такъв човек се привързва изключително силно към партньора си, тъй като получава от него обичта, която той не дава на самия себе си и вижда в негово лице „спасител”, който повдига самооценката му. Това може да породи множество проблеми. От една страна, при чувството, че не е достатъчно добър и стойностен може да  направи  човек свръхсензитивен  по отношение на приемане на критики и забележки от партньора, дори когато те са поднесени с уважение. Постоянно сравнение с красотата и успехите на другите, страх, че може да загуби партньора заради по-красив мъж или жена, което пък поражда силна ревност и желание за контрол над половинката, както и нужда от постоянни комплименти и жестове, с които да се чувства обичан.

От друга страна тази силна привързаност към другия може да постави личността в състояние на пълно подчинение, при което не заявява собствените си нужди и потребности, не поставя здрави граници и не ги отстоява. Също така може да изпитва вина, когато не успее да удовлетвори исканията на партньора, както и да търси причината за конфликти винаги в себе си. На такива хора им е трудно да се разделят с някого, дори когато връзката е изчерпана или не носи сигурност и щастие. Причината е в убеждението, че партньорът им е единственият, който ги обича и, че никой друг няма да ги хареса и оцени. Понякога могат виждат приключването на връзката като предателство спрямо другия или да смятат, че не заслужават нищо по-добро. Ненапразно едно от най-важните и повтаряни неща от гледна точка личностно развитие е именно изграждане на адекватна самооценка.

Разбира се, че може да има и други причини за токсична привързаност, нито един случай не е еднакъв. Важното е обаче да работим по себе си и поведението си, за да сме способни да изградим стабилни и здрави взаимоотношения и да прекъсваме такива, които  ни карат да се чувстваме зле и не задоволяват потребностите ни.

Автор: Елеонора Янчовичина

/студентка по психология/

Използвани източници:

  1. Петров, Д. (2011). Стил на привързаност и удовлетвореност от близките взаимоотношения-Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Книга Психология, 101,131-156.
  2. Young, J. E., & Klosko, J. S. (1994). Reinventing Your Life: The Breakthough Program to End Negative Behavior… and Feel Great Again. Penguin.
  3. Фром, Е. (2005). Бягство от свободата. Захарий Стоянов.

Вашият коментар