Новини

Кой е моят стил на привързаност и защо е важно да знам?

Теорията за привързаността е от решаващо значение за разбирането както на психологията, така и на връзките.

В края на тази статия ще знаете кои са четирите стила на привързаност, как се обособяват и как да ги разпознавате.

Защо е добре да научим за теорията на привързаността?

Различните стилове влияят на всичко, което касае взаимоотношенията: емоционалната връзка, емоционалната безопасност (усещането, че можем да се доверим), продължителността и дори собственото психично здраве. Когато познаваме тази теория, ние можем значително по-ефективно да разберем както себе си и собствените си реакции, така и тези на партньора си, а и на хората около нас – семейство, приятели, колеги – можем, така да се каже, “да влезем в техните обувки.” Все пак искам да стане ясно, че е от изключително значение с какво се идентифицираме – независимо в кой стил на привързаност се припознаваме, той не може да дефинира цялата ни човешка същност и стойност. Той е част от нас и е такъв, какъвто е, точно в този момент – за да променим, ако имаме това желание и потребност, първата крачка е да приемем – не да съдим себе си и да недоволстваме, а да опитаме постепенно да приемем – именно от това приемане зависи и работата ни по нивото ни осъзнатост, опознаване на сенчестите ни страни и стремежът за качествена и здравословна промяна.

Какво е стил на привързване?
Въз основа на изводите на първоначалните изследователи на теорията (Ainsworth, 1973; Bowlby, 1969):

“Привързаността е дълбока и трайна емоционална връзка, която свързва един човек с друг през времето и пространството.”
Можете да бъдете привързани към приятел, животно, човек, който няма никаква емоционална връзка с вас (напр. известна личност, която сте виждали само на екрана) – стилът на привързване не личи единствено в осъществената, двупосочна връзка с друг човек, а изобщо в отнасянето ни към заобикалящата ни среда.

Как се осъществяват привързаностите?

  • Генетично и/или препрограмирано преди раждането (условията, в които майката живее, отношенията в които е, цялостната ѝ среда и начин на живот)
  • Чрез взаимодействието родител/дете
  • С житейския опит


Още фройдистки последователи като Харвил Хендрикс, автор на “Getting the Love You Want”, казват, че ние разработваме стиловете си на привързаност в зависимост от това как родителят се е грижел за нас през детството. Други автори като Стивън Пинкър и Джером Каган подчертават важността на по-късния житейски опит. Самият Боулби е вярвал, че гените оказват най-силно влияние.

Всички влияния имат значение

Когато говорим за сложните черти на личността, много е възможно и вероятно нашият стил на привързване да е смес от всички тях – гени, житейски опит и родителска грижа (плюс още), се смята, че допринасят за оформянето му.
И доказателството, че гените и родителските грижи не са всичко, се крие във факта, че около 25% – 30% от възрастните променят стилове на привързаност въз основа на преживения живот и романтичните си връзки. Което е чудесна новина, защото означава, че всеки от нас може да работи съзнателно по промяната на своя базисен стил на привързване, за да умеем да създаваме по-здравословни и качествени интимни отношения.

Стилове на привързаност при децата
Интересно е да споменем, че такива могат да бъдат разпознати още при бебетата!
Нека изследваме как именно те биха реагирали (спрямо собствения си вид на привързаност), когато майката напусне стаята:

Тревожен: Преживява изключително силен дистрес, когато мама напусне стаята. Когато се върне, то е амбивалентно: ядосано и щастливо в същото време. Отнема му повече време (от колкото на другите) да се успокои и когато най-накрая го направи, гневно отблъсква майката, което често е последвано от още сълзи.
Важно допълнение – бебетата нямат цялостен образ за своята майка – те не могат да си обяснят, че я няма за малко, и че ще се върне, нито могат да я възприемат и като лоша, и като добра едновременно – едното надделява в дадения момент (докато храни бебето за него тя е добра, а когато то плаче и е гладно – лоша).

Сигурен: Видимо преживява силен дистрес, когато майката напусне стаята. Но когато се върне, то е щастливо и се успокоява.

Избягващ: И когато майката напусне, и когато се върне, то се държи така, сякаш нищо не се е случило. Но това е само фасада: изследванията показват, че сърдечната честота на бебето е толкова висока, колкото при тези, които изпитват изключително страдание и дистрес, с който не могат да се справят сами – техните нива на кортизол също са високи.

Родителската грижа

Добре известен е фактът, че родителските грижи (или липсата им) имат силно влияние в нашето психологическо развитие. В ранните дни на изследванията на теорията се смятало, че грижовният стил на майката е основният фактор за стила на привързаност.

Днес знаем, че наистина има статистически значима връзка между грижовния стил на родителя и стила на привързване, който се формира у детето.
И тази 49-секундна сцена показва най-добрия начин да формирате у детето си несигурност (заедно с още други психологически проблеми).

Четирите стила

Стилът ви на привързване се измерва по две различни променливи:

  1. Копнеж (или избягване) за интимност и близост (Ниска/Висока степен на емоционално избягване)
  2. Тревожност (или липса на такава) към вашата връзка и любовта на партньора ви

И когато начертаете тези променливи на двете оси, получавате 4 квадранта. 

Всеки квадрант представлява стил на привързаност:


Ако все още не сте сигурни кой е вашият вид привързаност, можете да направите тест тук (безплатен е и резултатите са директно под въпросите).

Амир Левайн, автор на „Attached“, казва, че 50% от хората имат сигурна привързаност, 25% – избягваща привързаност, 20% – тревожна привързаност, а останалите попадат в категорията на предпазлива (неорганизирана) – тоест с усвоила нездравословни черти от двете предходни).

Сигурен стил на привързване

Той е най-здравият и заземен, както можем да се досетим и от името му.
Хората с този тип привързаност се радват на интимността и не се страхуват от разтвореното доверяване – не са прекалено притеснителни или ревниви. Те са тези с най-високо удовлетворение от отношенията си изобщо, и връзките им обикновено траят дълго. Умеят да общуват ефективно и рядко имат големи колебания в настроенията и емоциите си – успяват да ги овладяват навреме и да ги комуникират градивно. Склонни са да имат здрав и зрял начин на мислене и да поемат както интереса, така и отхвърлянето от страна на другите хора. Реплика, която би резонирала на човек с такъв стил на привързване е например:

„Да, харесвам те. Ако не отвръщаш на интереса ми, ще почувствам известна болка, но ще разбера и приема. Ако ми отвръщаш, обаче, няма нужда да го криеш и да играеш игри, нека бъдем откровени.“

За хората от този тип откровеността е изключително важен компонент в отношенията – те няма да се крият, като ви оставят да се чудите какво не е наред, нито ще ви отблъснат, без да обяснят защо имат потребност от дистанция или пък приключване на взаимоотношенията.

Някои от причините, допринасящи за развитието на сигурен стил на привързване:

  • Майка, чувствителна и откликваща на детските нужди
  • Сравнително спокоен темперамент на бебето (улеснява родителите да са отзивчиви)
  • Добри условия за майката – съпружеска удовлетвореност, нисък стрес, социална подкрепа, финансова сигурност, липса на силни тревожност и депресивност
  • Повече часове на бебето прекарани с неговите родители
  • Генетично предразположение
  • Житейски преживявания (например човекът не е преживявал силни сътресения и разочарования в партньорския си живот)

Как да усвоим този стил?

Най-добре това може да се случи в терапевтичен процес, когато терапевтът, който знае какво прави, благодарение на своите знания и опитност, насочи човека да се учи от най-добрия психотерапевт, който съществува – Животът.

Ученето на сигурен стил привързаност се осъществява на малки стъпки и е много индивидуално, но ще дам някои предложения:

  • Човек започва да се свързва със собствените си емоции и чувства
  • Наблюдава “отстрани”, мисловно, собственото си поведение и открива маладаптивните си убеждения, когнитивните си грешки и автоматизирани мисли, които са го движили до момента като на автопилот
  • Започва да замества мета-удоволствията с истински – например вместо да си купи нови обувки, които не са му нужни, говори с човек, който го кара да се чувства приет, утвърден и разбран
  • Намира кръг от хора, макар и малък, в който да се чувства като себе си – да не се притеснява, че ще бъде отхвърлен или да усеща, сякаш стъпва на пачи яйца – кръг, в който е обичан и приет, какъвто е
  • Научава се да толерира дискомфорта и да се изправя лице в лице със страховете си на отхвърляне, нежеланост, унизеност и прочие – като вижда на какво наистина го учат да приеме и преработи в себе си. Важно е да кажем, че хората с този стил на привързаност, са хора също като всички останали – те също се ядосват, понякога са напрегнати и емоционални.


Какво го прави сигурен?


1. Прегръща емоциите си

Като начало той не се страхува от собствените си емоции – не ги крие, нито пред себе си, нито пред нея (скриването на емоциите в края на краищата е начин за играене на игрички).

2. Уязвим е
Той не се страхува да я попита „ще останеш ли с мен?“, което го прави много уязвим и е реплика, която само човек, който не се страхува от отхвърляне, може да зададе.

3. Приветства интимността
Говори с нея много открито за тях двамата и връзката им. Само човек, който не се страхува от интимността и ангажираността, може да го направи.

4. Изпитва известна доза страх
Но той също е достатъчно сигурен, за да знае – и да го каже – това, че ще превъзмогне решението ѝ, ако тя реши да си отиде отново.

5. Овладян е
В ситуация, която е толкова емоционално заредена, той все още е относително овладян. И я пуска все пак да тръгне, без да опитва насила да я спре и да се държи агресивно, нападателно или арогантно.

Тревожен стил на привързване

Хората в тази категория могат да се сближат твърде близо и твърде рано с другия човек – и всъщност жадуват точно това.  Но в същото време непрекъснато се притесняват за състоянието на връзката си и се страхуват, че партньорът им може да не почувства същото, че може в един внезапен момент да ги изостави. Те са много чувствителни към настроенията на партньора си и са склонни да бъдат темпераментни. Със своите съмнения, притеснения и емоционални промени, те правят отношенията много огнени и интензивни – но често не в добрия смисъл

Изследователите на темите за привързаността описват поведението на родителите като понякога подхранващо, ефективно и емпатично спрямо емоциите на детето, но понякога то се мени и е натрапчиво, безчувствено, а самите те емоционално недостъпни. Когато родителите се сменят тези два много различни отговора, децата им стават объркани и несигурни, без да знаят какво отношение да очакват. Те често са недоверчиви или подозрителни към родителя си, но са склонни да се държат прилепнало и отчаяно. Те научават, че най-добрият начин да задоволят нуждите си, е да се вкопчат във фигурата на привързаността си – в значимия друг за тях. Тези деца имат амбивалентна/тревожна привързаност към своя непредсказуем родител.

Какво го прави тревожен?

1. Жадува за интимност

Тя иска интимност отчаяно и на всяка цена, по един видимо нездрав и натраплив начин.

2. Страх
Ревнива е и се страхува от другите жени, дори без да има повод за това – тревожността за връзката ѝ е осезаема.

3. В психично зацикляне е
Вероятно прекарва цял ден в мисли за партньора си и връзката им – това отнема много от енергията ѝ и я оставя да се върти в едни и същи безкрайни цикли на предъвкване на едно и също – неяснотата, която бъдещето носи, украсена с катастрофални краски.

4. Настроението ѝ е променливо

Тя преминава от заплахи към планиране на романтично и незабравимо време заедно. Сякаш е на влакче на ужасите и изобщо не се знае какво дебне зад следващия завой.

5. Необходимо е постоянно утвърждаване
Нуждата от утвърждаване е базисна и всички я имаме, но когато човек с ниска самооценка и тревожен стил на привързаност, обикновено има нужда от постоянно напомняне колко е важен и специален – това е една натраплива нужда, която всъщност никога не стига до задоволяване. Именно ниската самооценка е една от причините – макар и не единствената – че в дългосрочен план тревожните хора изпитват трудности да останат във връзка с други, които са в сигурна привързаност. От друга страна именно вторите могат да научат на много ценни уроци първите – уроци на доверие и приемане на собствената слабост като нещо нормално, а не ужасяващо, от което постоянно да търсят начини да бягат.

Избягващ стил на привързване

Хората с този стил на привързаност
 имат трудности в интимните отношения, като за тях е истинска трудност да бъдат близки с друг човек и обикновено държат партньорите си на една ръка разстояние. Типично за тях е, че не се отварят напълно в отношенията си и се нуждаят от собствено пространство, за да не се чувстват задушени.

От неврологична гледна точка изследванията посочват, че избягващите имат същата нужда от близост и интимност като всички останали, но я потискат. Един от начините, по които го правят, е съсредоточаването върху негативите на техните партньори. В крайна сметка изглежда сякаш избягващите са склонни да бъдат по-малко щастливи и удовлетворени в отношенията си, което неминуемо рефлектира и върху техните партньори. Те са склонни към отбранителност, а избягването на сближаване е също форма на изтласкване на болката и отхвърлянето.

Родителите на деца с избягваща привързаност
 са склонни да бъдат емоционално недостъпни или неотговарящи на тях през голяма част от времето. Те пренебрегват нуждите на децата си и могат да бъдат особено отхвърлящи, дори когато детето им е наранено или болно. Тези родители също възпират плача и насърчават преждевременната независимост на децата си.

В отговор детето  се научава в ранна възраст да потисне естественото желание да търси родител/възрастен/друг човек за утеха, когато е уплашено, затруднено или болно. Джуд Касиди, която живо изследва темата, описва как тези деца се справят:

„По време на многократни разочароващи и болезнени взаимодействия със значими за тях хора, са преживявали отхвърляне, в следствие на което са научили, че признаването и търсенето на подкрепа в страданието води до отхвърляне или дори наказание.“


Като не плачат или не изразяват външно чувствата си, 
те успяват да удовлетворят поне една от нуждите си на привързаност – тази на оставането физически близо до своя родител. Децата, идентифицирани като такива с избягваща привързаност, са склонни да се откажат от телесните си нужди – някои от тях се научават да разчитат силно на самоуспокояващо, самовъзпитано поведение. Те развиват псевдо-независима ориентация към живота и поддържат илюзията, че могат да се грижат изцяло за себе си. В резултат на това имат минмално желание или мотивация да търсят други хора за помощ или подкрепа, което пък води до затруднението да задоволят свои базисни потребности:

  1. Потребността от принадлежност – копнежът ни да чувстваме сигурност и близост.
  2. Потребността от утвърждаване – да се усещаме приети точно такива, каквито сме в точно този момент.
  3. Хранителната потребност – храната за тялото, но и за душата – качествената и вкусна храна и храната за душата, която носи наслада – например хубава книга или песен.
  4. Сензорната потребност – да бъдем докосвани и да докосваме други живи същества.
  5.  Сексуалната потребност – това не е само потребността от секс, а изобщо тази да се почувстваме същински и интимно споделени с друго човешко същество, да можем да задоволим всички горни потребности и заедно с него, а не единствено поотделно.


Какво го прави избягващ?

1. Дистантен е
Не желае да бъде представен на семейството, защото това би направило отношенията им твърде сериозни, според неговите критерии – което го ужасява и затова той намира начин да избяга бързо. 

Предпазлив стил на привързаност
Четвъртият тип също понякога се нарича „неорганизиран“ или “дезорганизиран”, но в настоящата статия избрах да го преведа като “предпазлив”.

При него можем да видим най-неконструктивните черти, усвоени от избягващия и тревожния – това е и най-рядко срещаният тип привързаност – наблюдава се при 4 – 5% от населението. Обикновено хората в този процент имат ниска себеоценка и им е трудно да се сближат с друг човек, макар да търсят интимност от партньорите си, те, обаче, някак рядко успяват да постигнат дълбоката връзка, за която копнеят. Това е така, защото от опита си в отношенията, те са научили, че интимността е страшна и се стремят да се предпазват от нея. В някои случаи личността им ги кара дори да отхвърлят близките връзки, които изглеждат обещаващи. Това може да стимулира цикъл екстремни емоционални върхове и низини, които допълнително създават дистрес в тях и желание да поддържат своята предпазливост.

Някои насоки за справяне, валидни за хора с тревожен, избягващ или предпазлив стил на привързаност
Ако имате такъв партньор, насърчавайте откритостта, но не я натискайте
Хората с избягващ и предпазлив стил на привързаност дълбоко желаят интимност, но едновременно с това са изключително ужасени от нея. Можете да ги насърчите да говорят за онова, което преживяват, за страховете им, но не настоявайте твърде силно на това, защото ще има обратния ефект.

Вдъхнете им спокойствие
Ако вашият партньор или любим човек има тревожен или предпазлив стил на привързаност, те в крайна сметка се страхуват, че ще ги изоставите. Бъдете успокояващи и подкрепящи. Виждайки, че държите на тях през това време, което самите те отделят за разбиране и промяна, можете да стигнете дълъг път към изграждането на увереност, доверие и приемане на страховете.


Определете граници

Инстинктивно хората с избягващ и предпазлив стил на привързване често задават граници, предимно невидими. Те не винаги знаят къде се намират или защо ги изграждат, но тези граници им помагат да се чувстват сигурни в емоционални ситуации. Затова може да бъде полезно за тях да се опитат да ги изразят, да говорят за тях, да ги почувстват на физическо ниво в своите тела. Добре е да правят опити да разпознават от какво изпитват страх и какво предизвиква тревожността им. Това със сигурност ще помогне за постепенното стапяне както на границите, така и на размера на страховете им.

Обмислете възможността за терапия
Хората с тези стилове на привързване често не знаят как трябва да реагират в емоционални ситуации и след това съжаляват за действията, които са предприели и думите, които са казали. Терапевтът може да помогне в улесняването на откровените до болка разговори на човека със самия себе си, но и с близките му. След това може да му помогне да научи как да реагира по един значително по-здравословен и градивен начин.

По настоящата тема има изписани цели книги – тази статия не претендира за изчерпателност, а за базови насоки, които могат да дадат поне известна яснота и да начертаят следващи ходове на действие, посявайки идеи за промяна!

Автор: Инес Райчева

/психотерапевт под супервизия към БАЕП/


Използвани източници:

  1. Joyce Catlett, M.A., Anxious Attachment: Understanding Insecure Anxious Attachmentа, [цитирана на 04.02.2020]; от https://www.psychalive.org/understanding-ambivalent-anxious-attachment/
  2. Lucio Buffalmano, Attachment Theory Simplified: The 4 Styles (With Examples); [цитирана на 04.02.2020]; от https://thepowermoves.com/attachment-theory/
  3. Joyce Catlett, M.A., Avoidant Attachment: Understanding Insecure Avoidant Attachment; [цитирана на 04.02.2020]; от https://www.psychalive.org/anxious-avoidant-attachment/

Вашият коментар