×

Новини

Как тревожността ни помага?

На пръв поглед звучи контраинтуитивно да твърдим, че тревожността може да ни бъде полезна. Ако се сблъскваме често с нея, е възможно през главата ни да преминават мисли като „Мразя тревожността!“ и „Тревожността ми съсипва живота“. Няма смисъл да се преструваме, че тревожността е приятно или забавно преживяване. Повечето от нас, попадали в капана на собствените си мисли, знаят колко е трудно да се излезе от омагьосания кръг. Но пък можем да разгледаме варианти, в които тревожността играе важна роля за оцеляването ни.

Известно е, че някои личности са податливи на тревожност повече от други. Това се дължи както на генетични фактори, така и на средата.  Възможен подход за справяне е да преструктурираме начина, по който мислим за тревожността – вместо да я възприемаме като състояние, което пречи на живота ни, бихме могли да гледаме на нея като на адаптивен механизъм. Изследователите се обединяват около идеята, че  тревожността има еволюционна роля и ни служи като средство, осигуряващо нашето оцеляване. С други думи тревожността в норма е полезна в определени граници, тъй като може да ни предпази от потенциално опасни обстоятелства, но ако нарушава ежедневното ни функциониране, е редно да потърсим професионална помощ. Когато става въпрос за клинични случаи на тревожност, можем да твърдим, че въпросната адаптивност вече се е загубила.

Нека да разгледаме някои видове тревожност и да видим какъв е еволюционният смисъл, заложен в тях:

Силният страх от кръв може да се проявява физиологично по няколко начина – възможно е виждането на своя или пък чужда кръв да предизвиква гадене, замайване и дори припадъци. Някои личности получават силни телесни реакции само при мисълта за кървене. Известно е, че когато се нараним тежко и кървим обилно, тялото забавя своите функции, за да спести енергия. Кръвното налягане става по-ниско с цел да се предотврати кръвозагуба. Ако имаме силен страх от кръв, е възможно тялото ни да не може да прецени дали сме претърпели тежък инцидент, или пък просто ни взимат кръв със спринцовка. Затова се създава коктейл от вещества, предизвикващ страх, целящ да забави жизнените ни функции и да ни предпази.

Страхът от змии и насекоми също предполага дълбоко заложен защитен механизъм от потенциално опасни животински видове. Както знаем, много от влечугите и насекомите носят отрова и страхът от тях би ни попречил да ги доближим и да пострадаме. Също така би ни накарал да бъдем много по-внимателни, когато забележим такова животно близо до себе си.

Някои личности имат тенденцията да се тревожат прекомерно за много и различни аспекти от своя живот. Често те забравят за настоящето, тъй като тревожността им ги кара да се фокусират върху бъдещето. Можем да смятаме този начин на мислене за адаптивен, тъй като в миналото на нашите предци се е налагало да мислят за бъдещето и да планират постоянно, за да оцелеят – къде да отидат да ловуват, къде ще нощуват, ако се стъмни, какъв улов ще успеят да хванат.

Паническите атаки също носят своя еволюционен смисъл. Понякога тялото разпознава потенциално опасни ситуации преди да сме ги осмислили като такива. Силната тревожност може да е индикатор, че тялото ни е усетило опасност и се опитва да ни предпази чрез режима „бий се или бягай“. Паническото разстройство се характеризира с това, че няма конкретна причина за паническата атака – тя може да настъпи внезапно и по всяко време. Изследователите смятат, че чрез паническите атаки, тялото поема част от неосъзнатия товар на психиката и я предпазва от срив.

Тревожните хора имат тенденцията да отчитат емоциите си, да усещат и наблюдават сигналите на телата си и да забелязват детайли от околния свят. Те са силно чувствителни към стимули от средата като например различни звуци и примигващи светлини. Тревожните хора наблюдават себе си и бързо разпознават телесните си промени като засилено сърцебиене, пресъхване на устата, недобро храносмилане и болки в стомаха.

Ако сте тревожен човек, може да ви се струва досадно, че наблюдавате всичко около вас до най-малкия детайл, но това има своите предимства. Най-вероятно ви е по-лесно да забелязвате нередности в обкръжението си, както и да усещате кога други хора са тревожни. Нека се опитаме да си представим живота си, ако тази наша черта липсваше. Най-вероятно човек, при когото отсъства всякаква тревожност, би попадал в опасни ситуации, не би могъл да прецени как да реагира, няма да се притеснява, ако засегне някого, не умее да планува в бъдещето, не се страхува от неща, които са действително опасни. Ако успеем да си представим такъв човек и как би постъпвал той, едва ли бихме искали ни да бъде наш близък човек. На пръв поглед звучи освобождаващо да живеем живот без тревожност, но в действителност, не бихме оцелели дълго време във външния свят.

Във всяка ситуация тялото ни се опитва да ни предпази и да работи в наша полза, дори когато ни се струва, че е точно обратното. Може би ако възприемаме тревожността от гледната точка на адаптивна стратегия, ще ни  е по-лесно да се справяме с дискомфорта, който ни носи тя. Следващия път, когато ни удари вълна от безпокойство, можем да си кажем, че това е нашият инстинкт за самосъхранение, тялото ни се опитва да ни каже нещо и дори да реагира прекалено силно, трябва да уважим усилието му да ни запази живи. Този начин на мислене може да ни предпази и от тревожността от самата тревожност, което се превръща в омагьосан кръг.

Важно е да запомним, че когато имаме пристъп на тревожност, трябва да го оставим да премине. Той не е дошъл, за да ни нарани, а може би точно обратното – да ни предпази.

 

Автор: Тина Стоянова

/студент по психология/ 

Вашият коментар