Новини

Пандемията през призмата на граничното личностно разстройство

Граничното личностно разстройство, познато още като Бордърлайн (от англ. – Borderline) е заболяване, характеризиращо се с хронична нестабилност в отношенията, екстремна емоционалност и постоянен страх от изоставяне. Част от симптомите на Гранично личностно разстройство са затруднения в самоопределянето, идентификацията и изграждането на личност, както и лашкането в крайности и т.нар. черно-бяло мислене. Граничните личности трудно се справят с междуличностни проблеми, макар нерядко да попадат в конфликти; имат тенденция към чести лъжи и крайни квалификации, а заради емоционалната си нестабилност, често са силно избухливи.

 

Венцислав е на 28 години, от София, работи като системен администратор в международна корпорация и страда от Гранично личностно разстройство. Научава диагнозата си преди едва година, като допреди това се е самопричислявал към психопатите и нарцисите, макар все да е имало разминавания в симптоматиката.

Пандемията се отразява тежко на психическото му състояние и в последните няколко месеца той преминава през няколко трудни метаморфози. За тях и за очакванията за живота след кризата разказва пред списание „СимвоЛичност“ самият Венцислав.

 

Началото

Коренът на личностното му разстройство тръгва от ранна детска възраст, когато Венцислав преживява няколко отделни силно травматични събития, както и период на продължително психическо и понякога физическо насилие. Макар тогава все още да не може да си даде сметка как му се отразяват тези преживявания и как тепърва ще повлияят на живота му, проявленията им започват още в училище. Момчето постоянно сменя поведението, интересите и целите си, без да успее да намери „своето място в света“.

Това се пренася и в юношеска, а в последствие – и в зряла възраст.

След като успява да реализира мечтата си да стане оператор, монтажист и фотограф, се разочарова от реалността на тези професии и за пореден път рязко сменя попрището. Поради тези промени, както и редица неразбирателства, той вече попълва втора трудова книжка. В търсене на себе си и в опит да изгради стабилна самоличност, младият мъж се насочва към системната администрация, която идентифицира като своя страст.

Към момента работи по специалността и се чувства добре в екипа си, трупа нови знания и за първи път от години не се смята за крайно некомпетентен.

 

Промяната

С настъпването на пандемията подемът на относително новата му по това време работа се забавя значително. Макар да не се страхува от самия коронавирус, чувството за изолация и липсата на контрол, породени от наложените извънредни мерки, започват бързо да подкопават емоционалната  и психическата му основа.

В неговата симптоматика са депресивни систояния, тревожност и паник атаки. Обикновено, когато усети, че едно от трите наближава, той се обръща към някой от защитните си механизми. Един от основните му е излизането на бар сам или с приятели. По време на извънредното положение това става невъзможно и Венцислав се озовава в т.нар. от него „безизходица“. Колкото и да му е приятно да е постоянно в компанията на приятелката си вкъщи (а имат и двор, на който могат да прекарват голяма част от времето си), усещането за несигурност го безпокои на много осезаемо ниво. Това чувство се подсилва и от отчаянието на растящия брой негови приятели, бивши колеги от телевизиите, в които е работил като оператор, защото те започват да губят работните си места и да търсят трескаво ново препитание.

Усещането за „нормалност“ се губи рязко с всеки изминал ден, а работата от вкъщи има както позитиви, така и негативи за 28-годишния IT специалист.

Харесва му, че работи от комфорта на дома си и може да се събужда минути преди началото на смяната си. Онлайн комуникацията с екипа му дава възможност да работи съсредоточено и уединено с всеки от тях, да затвърди и надгради собствените си умения. В същото време обаче разнообразието от общуването и запознаването с многобройните колеги в офиса започва да му липсва. Макар и в тази фирма да преминава през фазата, в която смята, че всички го мразят, отбягват и обединяват срещу него, към настъпването на извънредното положение това почти е превъзмогнато. Венцислав признава, че някои от колегите, с които в момента работи по интернет, имат тембър и интонация, по които би сметнал, че го мразят, ако не ги познаваше предварително на живо, за да знае, че просто така комуникират, а не е нещо лично.

Общественото безпокойство, граничещо с паника, го парализират и правят още по-несигурен и объркан както за бъдещето, така и за собствената му идентичност. Периоди на депресия се редуват с дни на апатия и седмици на силна тревожност. Това му се отразява и физически: силни главоболия, мускулни крампи, световъртеж, затруднено дишане.

 

Продължението

С разхлабването на противоепидемичните мерки сякаш и около врата  на Венцислав се разхлабва примка. Малко по малко той се връща към нормалния си начин на живот, вижда се с приятели, ходи за по бира в барове и се осмелява да прави планове, макар и краткосрочни. Вече е свикнал с работата от вкъщи и дори не е сигурен дали иска да се връща в офиса, ако има избор.

От извънредното положение излиза по-силен, по-стабилен и с прояснено съзнание след десетки самоанализи и емоционални катаклизми. Няколкото сътресения във връзката с приятелката му също са отшумели и с помощта на психотерапия двамата продължават заедно и уверено напред.

Наясно са, че Граничното личностно разстройство тепърва ще се намесва в животите им по неочаквани начини, но са готови да се изправят лице в лице с всяко предизвикателство.

Венцислав не иска да живее под етикета „бордърлайн“ и да оправдава всяко свое действие с диагнозата си, заради което продължава с психотерапията и опознаването на своето състояние. Изявява желание да разкаже историята си, защото у нас за Граничното личностно разстройство не се знае и говори много, а той смята, че може и да има още хора като него, които дори не подозират, че врагът им има име и характеристики.

Автор: Виктория Викторова

/маркетинг специалист/

Вашият коментар