×

Новини

Смисълът на болката

В българския тълковен речник можем да открием  под  думата болка: Душевна или телесна болка: мъка, патило, теглило.

Какво всъщност е страданието и поражадащата се от него болка? Защо заема такава голяма част от нашия живот? Кой ни го праща – Господ, някаква зла сила, съдбата,… или  сами си го причиняваме?

Какво е болката? Може ли тя да бъде разчленена на елементи или е една цялост? Болката се разполага в един континиум между здравето и болестта, болката може да е хронична или временна, може да е симптом или просто състояние. В много случаи тя ни помага да се осъзнаем къде се намираме в житейския път, как вървим и още колко ни остава.

Въпросът за смисъла на страданията е дълъг, съществува още от древността и може да се каже дори вечен. Той е изучаван от философи и социолози, психолози, богослови, писатели и многожество други.

В литературата и по конкретно за Достоевски страданието и болката имат метафизично съдържание, има я метафизиката на страданието. Разколников в „Престъпление и наказание“ коленичи пред Соня и целува краката ѝ с думите: „Коленичих не пред тебе, но пред цялото човечество, което страда”. Зосима също обяснява, защо е коленичил пред  Дмитрий Карамазов, с думите: „Вчера коленичих пред страданието, което му предстои да изпита”. С други думи, героите на Достоевски са разкъсвани от болка, от борбата  между доброто и злото, Кръстът и Страданието. Според  А.П. Чехов “странно нещо е душата. Никой не знае къде се намира, но всеки знае как боли. “Може би оттам идва и изразът, който често се използва в българския контекст: „Боли ме душата“.

От гледна точка на психологията и психотерапията болката е фундаментално човешко преживяване, което може да има своя физиологична причина, но може и да няма, а да е отговор на психично преживяване, но то винаги е истинно за личността. Диагнозата на болковото разстройство е затруднено, защото то е субективно преживяване. Ежедневно възникваща болка в продължение на 6 или повече месеца се окачествява като хронична болка. По разбираеми причини тя се съчетава с невровегетативни симптоми, депресивни реакции, нарушения в съня и апетита.

Нагласите за интерпретиране на болката имат културен елемент и индивидуална особеност, която е определена от личния опит на личността. Според източните култури главоболието се е свълзвало с наказания за грехове или мъчение от дявола. Хората от азиатските култури са склонни да интерпретират стомашната болка предимно като симптом на психичен дискомфорт, докато в българската култура като телесна, язвена болест.

От друга страна, част от хората оценяват причините за болката предимно екстрапунитивно, вън от тях и разчитат предимно на специалните лекарства, докато други ги свързват със своя характер и поведение и се преживяват виновни за болката. Вardq Dyk /2012г./ правят изследвания за теориите на пациентите за произхода на хроничните болки и обобщават, че най-често те са свързани със стреса, физическите увреждания, увреждания от бактерии, вируси и волята на Бог или съдбата. Тези личностови теории в голяма степен определят емоционалната реакция към болката. Специално място имат негативните Аз-концепции, където индивидите вярват, че са жертва на зла съдба или лошо отношение към тях от другите. Това ги кара да се чувстват безпомощни и като обречени на мъчителни заболявания, които ще имат неблагоприятна прогноза, при което живеят в мъчително очакване на болковия край на болестта. Негативната Аз-концепция прави динамичната вързка между унижаването в детството и нуждата от болка в живота на възрастния.

  1. Bolwby със своята теория за емоционалната привързаност с майката постулира, че ако е имало здрава привързаност, ивдивидът развива капацитет да удържа породените в душата емоции. Когато е нямало такова емоционално привързване и емоциите са останали много незрели, индивидите преживяват емоционално болезнено както психични, така и телесни болки.

Но ако погледнем болката и със съзидателна функция, можем да кажем, че всичко прекрасно е свързано с болка и често болката ни води към радост. Розата създава бодли, а от бодлите израства роза. Дъгата обикновено се появява след дъжд и буря. Бурята трябва да отмине, за да започнат да се виждат на небето звездите. В този ред на мисли, любовта също е болка, този, който не го боли за Другия, той и не обича ближния си. За да създадем шедьовър в изкуството се изисква усилена работа с чука. Великите души дължат своето величие на тежки скърби. Златото и скъпоценните накити отначало минават през огнено горнило.

 

От богословска страна, болката е резултат от падение, от грях. Тя е резултат от неправилно използване на свободата, плод на непослушание. От етична и нравствена страна, тя е средство за придобиване на добродетели и съвършенство.

След като описах болката като понятие  как да се справим с нея? Какво да направим, за да намалим страданието?

Индивидите, които имат изградени ефективни стратегии за справяне с житейски проблеми, вярват, че могат да имат контрол над болката. Обратно, индивидите, които имат неефективни стратегии за справяне, стоят като безпомощни, пасивно изчакващи и единствено надяващи се на другите, не вярват, че могат да имат контрол над болката и не се включват в лечение.

Емоционалната реакция на хората към болката е различна и в голяма степен определена от техния минал опит към болка и индивидуална специфичност на емоционален живот в ситуации на затруднения. Индививидите, които са в обичайно добро настроение, преживяват повече от половината от  деня в позитивни емоции имат по-висок праг на болкова раздраза. От личния си опит много хора знаят как емоционално позитивното екзалтиране в една ситуация може да намали болковото преживяване.

В различни изследвания клиничните психолози подчертават, че хората, които имат любимо занимание и го практикуват поне два пъти седмично са с висок праг на болкова поносимост. Освен това чувството за хумор и позитивната нагласа на личността помагат за справянето с болката. Молитвата е друг начин за справяне с болката, религиозно убедените хора черпят от вярата си в Бога тонус за дейностите си и справяне с болестите, включително и болката.

Най-често две са основните състояния на телесен отговор при болка- телесно напрежение или телесно изчерпване, умора, загуба на енергия. Индвидите с добра физическа кондиция имат по-висок праг на болкова раздраза. Препоръчително е обучение в релаксация, физическа рехабилитация.

Деца, преживели физически увреди на кожата или малтретирани в ранни детски години са с болезнена чувствителност към болка. Терапията чрез кожата, масажите са особено ефективни и обезболяващи.

Друг начин за справяне с болката е психологът да направи с човека така наречения преглед на живота, в който подпомага пациента да премине миналото си и преживее наново силните и важни моменти от живота. В този преглед се редефинира болестта, като възможност да се намери смисъла на живота, темата за смъртта.

Дейностите, в които се ангажира вниманието на пациента и пораждат удоволствени преживявания, отлагат болката във времето и намаляват нейният интензитет и времетраене. Предписваните дейности трябва да са свързани с индивидуалните интереси и желания на пациента, като препоръчителни са тези, при които той е имал в своя предболестен период. Специално внимание се обръща на желанието за възстановяването на професионалната дейност, която носи преживяване за смисъл на живот и надежда към бъдещето. Освен това, наличието на хоби, възстановява  смисъла на живот и полезността от тези дейности.

В когнитивно-поведенческата терапия в края на психотерапевтичните сесии за домашна работа пациентите могат да проследяват кога възниква болката, колко интензивна е тя, кои неща я правят поносима, кои я засилват. Освен това, могат да се проследят високорисковите ситуации за поява на болка.

В хода на терапията, пациентите проследяват мислите, свързани с болката и тяхната промяна. Като една от техниките за справяне е разсейване от обезпокоителните мисли, които водят до болка.

Друга техника е преформулирането на преживяването на болка, особено когато то поразява Аз–концепцията, че съм слаб, безпомощен, жертва, че съм отхвърлен от Бога. Чрез тъй нареченият Сократов диалог могат да се търсят алтернативи на мислите, породени от болка. Техниката включва пет въпроса: Какви са доказателствата за тази мисъл? Какви са доказателствата против тази мисъл? Какво е най-лошото нещо, което може да се случи? Как бих могъл да се справя в тази ситуация? Кой начин за справяне ми беше полезен?

Духовното отношение към страданията и болката дава решението на великия въпрос и води от мрака към светлината. В духовното измерение преодоляването на болката и преобразяването й в изкупителна радост става реалност. Това е промяната, извършвана със силата Божия. Такова обновление, абсурдно за рационално мислещия човек, е следствие от христиняската вяра. Ако за безбожния материализъм такова обновление е неразрешим въпрос, а за човека плътски е мечта, то за вярващия това е великото чудо на промяната Божия. Само чрез чиста вяра, истинска надежда и онази спасителна Любов можем да преживеем духовен и душевен катарзис на личността в неразривната й връзка с Твореца.

Автор: Филипа Иванова Каменова

/доктор по клинична психология, психолог, когнитивно–поведенчески консултант/

Използвана литература:

  1. Бонгар, Б., Бютлър, Л. (2002). Пълен наръчник по психотерапия. София: ЛИК;
  2. Борн, Е., (2008). Да се справим с тревожността и фобиите: наръчник за терапевти и пациенти. София: ЛИК;.
  3. Божинова, Д., (2001). Въведение в консултативната психология. София: “Фенея”;
  4. 4. Salkovskis, P., ed., (1996). Frontiers of Cognitive Therapy. Guilford Press.
  5. Salkovskis, P., ed., (1996). Trends in Cognitive and Behavioral Therapies. WJ Wiley & Sons.

 

Вашият коментар