×

Новини

Пандемията през призмата на избягващо личностно разстройство

Избягващото личностно разстройство, познато още като Тревожно личностно разстройство, е заболяване, каращо страдащия от него да изпитва ужас от критика, неприемане, неодобрение и отхвърляне до степен, в която за него е близко до невъзможното да установява близки отношения. Хората с Избягващо личностно разстройство са изключително предпазливи при завързване на приятелства – склонни са да се сближат с някого, само ако са напълно убедени, че той ще ги приеме и харесва. Странят от социални ситуации, защото са убедени, че са неадекватни, некомпетентни, не на място. Постоянно се тревожат, че околните, включително непознати, ги съдят, мислят лоши неща за тях, подиграват им се и дори ги мразят.

 

Ина е на 30 години, от София и работи като 3D художник в студио за игри. Страда от Избягващо личностно разстройство и за нея всеки ден е ново предизвикателство, клонящо към мъчение.

В следствие на пандемията от COVID-19 цялата компания преминава в режим на дистанционна работа. Как тази промяна се е отразила на психическото й състояние, как ще продължи животът й след отпадане на противоепидемичните мерки и какво я плаши най-много в създалата се ситуация, за списание „СимвоЛичност“ разказва самата тя.

 

Началото

Мислите, че другите не я харесват и й се подиграват, съпътстват Ина още от 7-годишна възраст или поне от тогава са първите й спомени за тях. Най-тежко за нея е в училище, където няма избор с какво да се занимава и с кого да бъде в клас, а редица травмиращи случки със съученици жигосват паметта й за цял живот.

Подобно, макар и малко по-леко, е положението й на работа – все така се чувства малоценна, съдена, неприемана – но там поне има известна увереност, че прави нещо, в което я бива и в което напредва всеки ден. Разбира се, това не й пречи да се сравнява с другите – както колеги, така и случайни професионалисти в интернет – и да се самобичува с мисли, че далеч не е толкова добра и кадърна, колкото трябва да е.

И това е само част от терзанията й.

Почти няма с кого да споделя, защото завързването на близки отношения й отнема неимоверни усилия. В същото време, заради неувереността и срамежливостта си, е зависима от околните. За нея всеки телефонен разговор или изпращане на съобщение до непознат изискват дълга подготовка, понякога продължаваща с дни или седмици, а когато най-после го направи, е със свит стомах и буца в гърлото.

Има приятел от 5 години и двамата живеят в живописна къща с двор в краен столичен квартал. Това обаче също не й носи така нужното спокойствие.

 

Промяната

За разлика от мнозинството, извънредното положение се отразява по-скоро добре на Ина. Възможността да прекарва цялото си време вкъщи, с приятеля си, с котките си и по-голямо количество свобода, я кара да си отдъхне, макар да работи дори до по-късно, отколкото в офиса.

Общуването с колеги само по интернет и избягването на попадане в задръствания са само два от факторите, отразяващи й се положително от началото на пандемията насам.

От самия коронавирус не се страхува особено – притеснява се малко за баща си, който има няколко заболявания, поставящи го в рисковата група.

Основното й терзание във времената на работа от вкъщи е пренаселването на квартала й, който допреди няколко години е бил китно и тихо селце. В момента колите минават непрестанно под терасата й и това не само я вбесява заради разсейването от шума, но и я натъжава заради загубеното спокойствие, което помни. Най-приятният за нея момент от изминалите месеци, е периодът на затворени градове, поставени КПП-та и пътуване с декларации. Това е направило улицата й по-тиха и спокойна, а по градските пътища, в обществения транспорт и в магазините е имало значително по-малко хора, с които да се разминава и които по нейно мнение да я съдят, критикуват и мразят.

Продължението

Макар да не е сигурна доколко и кога точно светът ще се завърне към нормалния си начин на живот, Ина се радва, че работодателите й, които са доволни от продуктивността на нея и колегите й при дистанционната работа, са й дали възможността да избира и съответно – да остане за постоянно в режим на т.нар. home office.

Все така всичко я тревожи, много неща я натъжават и много я разгневяват. Последните обаче никога не изкарва навън или поне никога не насочва към първоизточника, ако не е част от близкото й обкръжение. Винаги намира начин да направи пореден негативен извод за себе си. Гневът, критиката и омразата са основно от самата нея към самата нея.

Въпреки това, в момента е обнадеждена, защото тъкмо е намерила психотерапевт, който разбира нея и разстройството й. Това я прави оптимистична, че я очакват години с много по-лесни взаимоотношения и по-малко тревоги.

Автор: Виктория Викторова

/маркетинг специалист/

Вашият коментар