×

Новини

Защо ни е трудно да не изпадаме в крайности в настоящата световна ситуация?

Какви са крайностите всъщност и на какви психологически затруднения се дължат?
Ако поговорим с няколко човека, бързо ще открием залитане в една от две крайни позиции по темата за коронавируса.
„Излишна е тази паника, това е обикновен грип и нищо кой знае какво не се случва.“
Онова, което кара някои хора да мислят по този начин, е затруднението им да останат в критичната реалност, такава, каквато е тя в момента. Обикновено това е несъзнаван процес, който се опитва да предпази психиката им от по-големи поражения и да ги „спаси“ от реалната им невъзможност психически и емоционално да се справят в тази критична ситуация. Рисковете, които крие такова мислене, са свързани с наличието на безкритичност и потенциална възможност за подлагане на опасност на себе си и околните. Много често такива хора в някакъв момент се „сепват“ (когато вече външната ситуация се е влошила много), че действително има основания за притеснение и преживяването е подобно на „рухване“. Изведнъж илюзията им е разбита, а невъзможността за справяне – още по-затвърдена.
„Това е краят на света и трябва да се вземат абсолютно всички възможни и невъзможни мерки за сигурност!“
Или така наречената паника, която е обзела доста хора. Обикновено те действат хаотично, чудят се непрекъснато какво още би могло да се направи, отнасят се агресивно към различни от тяхното мнения по темата, не могат да спят, не се хранят, притихнали са във вътрешен ужас и на практика спират да усещат, че живеят, спират да усещат, че животът продължава. Преживяването е на вътрешна парализа, която не позволява на човека да се отнася адекватно към ситуацията. Това, с което пречи такова отношение, е прекомерно и непрекъснато изживяване на тревожност, невъзможност за каквото и да било усещане за спокойствие, „живот, отстрани на живота“ (такива хора сякаш наблюдават отстрани всички хубави неща, които се случват, едновременно с кризата, но изпитват невъзможност да вземат участие). При продължително подобно състояние, е възможно да се задълбочи проблемът в психично разстройство. Такива хора е възможно дори да си навредят физически (ако ползват препарати за миене на ръце например, които увреждат кожата им и които не са предназначени за измиване).
Какво представлява психичното здраве, което отразява обективната реалност такава, каквато е?
Реалността в момента налага да бъдем пластични, за да запазим максимално себе си и околните. Наложително е да предприемаме мерки за сигурност, които са описани в сайта на Министерство на здравеопазването например. Това налага да променим коренно ежедневието си и да излезем много извън зоната си на комфорт (нещо, което също е непосилно за част от хората и се превръща в тяхна невъзможност). Самоизолацията не е затвор, наложен ни отвън. В затвора попадат хора, които са виновни за делата си. В случая да търсим вина, считам, че не върши работа. Хората, които ще ограничат контактите си и ще останат по домовете си, не са виновни и престъпници, които са затворени, за да излежават своята присъда, а са разумни, автономни, отговорни и са пример за психично здраве. Всички се намираме в ситуация на голям дискомфорт – ограничава се безкрайността на възможностите ни (в здравословен и социален план), налага се да останем за по-дълго време сами със себе си, да реорганизираме голяма част от дейностите, които сме свикнали да правим по определен начин, на определено място. Адаптивността в подобни ситуации е важен признак за психично здраве и изисква наличието на много ресурси.
Нека подходим с разбиране към хората, на които им е трудно да направят това, защото много често не става въпрос за нежелание, а за истинска невъзможност от тяхна страна. Нека това да се случи без да подкрепяме неадекватното им отношение, но като положим усилия да ги насочим към здравото – това ще бъде от помощ за цялото общество. В световен план към момента всички хора се учим на справяне със ситуация, която е нова и непозната за всички нас – тези, които са на високи постове на държавно ниво и останалите – също. Екипната работа в огромна световна група, не е никак лека задача. Бихме помогнали ако се замислим за нашата лична позиция и роля в тази група. Само така можем да съдействаме.
Ние от Психотерапевтично пространство „СимвоЛичност“ ще реорганизираме начина си на работа докато това е необходимо. Ще отложим към момента събиранията на групи и ще провеждаме онлайн дейностите, които позволяват това да се случва по този начин. Считаме това за важен пример как биха могли двете посочени по-горе крайности да бъдат събрани в здравото – нито да спираме да живеем и работим, нито да бъдем безотговорни, подлагайки здравето си на риск. Насърчаваме колегите да обмислят какъв работен вариант би бил удачен за тях към момента и да не интерпретират случващото се като част от вътрешната реалност на клиентите си, а да правят опити да ги свързват с външната – нещо, което към настоящия момент считаме за приоритетно и важно.
Бъдете отговорни и здрави!
Анелиа Дудина, психотерапевт