Човекът е социално същество, което се нуждае от взаимоотношения с други хора. В такъв тип взаимоотношения той влиза по време на обучение, работа, т.е става активен. В групата на активните хора, в смисъла на работна сила, се причисляват лица от 15 до над 65 навършени години, различни по пол, местоживеене и степен на образование. Активността удовлетворява потребността от социализация, а неактивност би могла да се породи по някоя от следните причини:
-Хора, желаещи да намерят работа, но обезкуражени, че никой не ги взима;
-Недобро здравословно състояние или инвалидност;
-Лични, семейни причини (грижа за възрастен, болен човек или дете);
-Напреднала възраст.
При незаетите лица често се наблюдава двоен дефицит – финансов и социален. Тези два дефицита могат да се превърнат в основни фактори за депресия. За възстановяване на социалния дефицит биха послужили изброените по-нататък техники.
Хората, страдащи от депресия губят контрол върху настроението и чувствата си и са отпаднали през по-голямата част от времето. В последствие те могат да изпитат трудности да се задържат на работа, да продължат образованието си, и/или да поддържат семеен живот и социални контакти.
Депресията може да засегне всеки, но множество социални и биологични фактори повишават риска от развитие на заболяването. Допълнително стресиращи преживявания като болест, безработица или смърт на близък човек могат да отключат това състояние при някои хора, т.е депресията не се среща само при неактивни лица и не само в България страдат от нея. От това заболяване страдат 322 милиона по света (4,4% от населението на планетата), според Световната здравна организация (СЗО). Според здравните ú експерти „лечение“ няма. Тази статия цели да промени това схващане.
Депресията е заболяване не само на ума или мозъка, но и на цялото тяло, отразявайки се на начина, по който човек яде, спи, чувства се по отношение на себе си и мисли за нещата.
Около 15% от българите страдат от депресия, за която дори не подозират. До 2020 г. тя ще се превърне в най-често срещаното заболяване, по данни на СЗО. Между 45 и 60% от всички самоубийства в света са вследствие от това състояние. Много хора прибягват към алкохол или други психотропни вещества, които влияят върху симптомите, но не отстраняват причината. Нужен е холистичен подход, т.е едновременна терапия на духа и тялото за отстраняване на причината за това състояние. Тялото е „храмът на душата“ и трябва да се започне именно от него.
Ретроспективно погледнато в България през последните 30 години се развива пазара на труда в условията на капитализъм. По време на социализма за всички е имало работа, животът е бил по-труден, но по-спокоен. Ценностите в обществото са били други, като подкрепата от рода и семейството е била на челни позиции сред тях, а духовността е била висша ценност. В съвременния, материален свят все по-малко се обръща внимание на нея и е нарушено единството между духа и тялото. Когато страда духа, страда и тялото. Най-често страданието се проявява чрез депресия.
Психотерапията е ефективно лечение за депресия, защото чрез свободния разговор терапевтът помага на своя пациент да разбере поведението, емоциите и идеите, които допринасят за неговото депресивно състояние, да идентифицира факторите (житейски проблеми или събития), които са го предизвикали, да разберат кои аспекти на тези проблеми могат да решат, как да възстановят чувството за контрол и удоволствие в живота си. Психотерапията е онзи разговор, ръководен от специалист, който подпомага пациентът да „освободи“ съзнанието си от „товара“ и да излекува тялото си.
По правило депресивните състояния зачестяват през есента и зимата, когато светлата част на денонощието е по-къса. Слънчевата светлина е изключително важна за производството на витамин Е, който влияе на над 2000 гена в човешкото тяло. Симптомите са свързани с трайно понижаване на настроението. Възможна е загуба или увеличаване на апетита, както и безсъние или прекомерно много спане.
Много от терапевтичните начини, описани по-долу, имат доказателства в подкрепа на тяхната полза при лечение на депресия. Няколко проучвания показват обаче, че комбинацията от антидепресант и психотерапия е най-добрият подход, поради биопсихосоциалния произход на повечето разстройства на настроението.
Най-често срещаните типове психотерапия, използвани за депресия са:
Когнитивна терапия: В сърцето на когнитивната терапия е идеята, че нашите мисли могат да повлияят на нашите емоции. Когнитивната терапия помага на пациентите да се научат да идентифицират общи модели на негативно мислене, наречени когнитивни изкривявания и да превърнат тези негативни мисловни модели в по-позитивни, като по този начин подобряват настроението на пациента.
Поведенческа терапия: Поведенческата терапия е вид психотерапия, която се фокусира върху промяната на нежеланото поведение.
Когнитивно-поведенческа терапия: Тъй като когнитивната терапия и поведенческата терапия работят добре заедно при депресия, двете често се комбинират в подход, наречен когнитивно-поведенческа терапия.
Диалектична терапия на поведението: Нейната основна цел е да научи пациента да се справя със стреса, да регулира емоциите и да подобрява отношенията си с другите. Диалектичната поведенческа терапия е извлечена от философския процес, наречен диалектика. Диалектиката се основава на концепцията, че всичко е съставено от противоположности и че промяната настъпва, когато една противоположна сила е по-силна от другата. Този тип психотерапия включва и практики от будистките традиции.
Психодинамична терапия: Тя се основава на предположението, че депресията може да възникне поради неразрешени – обикновено безсъзнателни – конфликти, често възникващи от детството. Целта на този вид терапия е пациентът да бъде по-добре запознат с пълната си гама от емоции, включително противоречиви и обезпокоителни, и да помогне на пациента по-ефективно да носи тези чувства и да ги постави в по-полезна перспектива.
Интерперсонална терапия: Интерперсоналната терапия е вид терапия, която се фокусира върху минали и настоящи социални роли и междуличностни взаимодействия. По време на лечението терапевтът обикновено избира една или две проблемни области в настоящия живот на пациента, за да се съсредоточи върху него.
Подходящи са техниките, които подпомагат основната терапия на пациента:
Медитация. Когато сме изложени на внезапен стрес или заплаха, тялото ни отключва защитен механизъм, който се нарича “реакция на стреса”. Адреналиновият приток, който изпитваме, е резултат от освобождаването на хормоните епинефрин (адреналин) и норепинефрин. Те причиняват повишено кръвно налягане и ускорен пулс, по-бързо дишане и по-голям приток на кръв към мускулите. Медитацията е техника, предназначена да предизвика противоположна реакция в организма – състояние на дълбока релаксация, при което дишането, скоростта на пулса, кръвното налягане и метаболизма се забавят. Ежедневното достигане на това състояние на релаксация може да доведе до по-ведро настроение, понижаване на кръвното налягане, подобрено храносмилане и намаляване на ежедневния стрес. Ако не можем да медитираме, то в рамките на минутка всеки ден трябва да отправяме положителна мисъл към себе си, да се радваме, че сме се събудили и само от нас зависи деня ни.
Намаляване на стреса чрез писане. Писането в Дневник на благодарността, в личен блог и под други форми е чудесно средство за противодействие на много от негативните ефекти на стреса като основен фактор за депресията. То позволява на хората да подредят своите мисли и чувства, като по този начин придобиват ценно самочувствие. Това също е добър инструмент за решаване на проблем, защото когато видиш даден казус описан, обикновено по-бързо и лесно стигаш до търсения отговор. Писането може да помогне за концентрация върху области от живота, които правят пациента щастлив и той би искал да им обръща внимание по-често.
Фото-, арт-, смехо-, музико- и танцово-двигателна терапия. Специално създадените фотографии „кодират“ съзнанието да мисли по посока на красивата страна на живота. Възможността за творчество при арт терапията „отключва“ врата към самопознанието. Загубилият увереност в себе си човек може да се удиви от възможностите си, за които не е подозирал преди това и да се вдъхнови за още по-големи постижения в бъдеще. Така ще компенсира чувството за безполезност, за малоценност, които са го съпътствали при депресията.
При смехотерапията се работи с блокажите, които спират смеха. А тя може да бъде „балсам“ за душата. По време на смях в тялото се отделят серотонин и ендорфин, познати като хормони на щастието. Серотонинът повдига настроението, а ендорфинът освен че носи усещане за щастие, служи като естествено болкоуспокояващо средство. Чрез смях се намалява отделянето на стресовите хормони кортизол, адреналин и допамин. Така стресът няма как да възникне.
Йога на смеха, или Хася йога, е уникална практика, която съчетава безусловен сърдечен смях с йога дишане. С йога на смеха, всеки може да се смее, без да разчита на хумор, шеги или комедийни изпълнения. Първоначално смехът се симулира като физическо упражнение в група, като скоро прераства в силен и заразителен смях. Участниците в групата се гледат в очите и обменят енергия помежду си, което ги сближава и им носи чувство на радост. По време на практики по йога на смеха забравяме за проблемите ни като възрастни и оставяме детето в нас да играе, защото именно по време на игра се ражда смеха. Концепцията се базира на факта, че човешкото тяло не прави разлика между имитирания и истинския смях.
Една българска поговорка гласи: „Който пее, зло не мисли“. Музиката е един универсален език, който влияе по уникален начин на мозъка като стимулира множество зони, разположени и в двете полукълба. Точно поради тази причина, музиката може да се използва като съпътстващ терапевтичен метод. Музиката трябва да бъде в подходящ за пациента жанр, като може да се експериментира с близък такъв, за да не се постигне обратен ефект. Песента „Бохемска рапсодия“ на Куин е лек за депресираните, според проучване на Би Би Си.
Танцово-двигателната терапия. Cъвpeмeннaтa тaнцoвa тepaпия e мнoгo пoдxoдящa зa xopa, ĸoитo нe мoгaт, нe иcĸaт или нe yмeят нaпpaвo дa гoвopят зa cвoитe пpoблeми. Oбиĸнoвeнo eфeĸтa oт тaнцoвaтa тepaпия e двoeн. Oт eднa cтpaнa, yчacтницитe мoгaт дa пoдoбpят здpaвocлoвнoтo cи cъcтoяниe, дa нopмaлизиpaт ĸpъвooбpaщeниeтo. Oт дpyгa cтpaнa, тe мoгaт дa пpидoбият yмeниятa нa тaнцьopи и ocoбeн oпит oт пpeживявaниятa е взaимoдeйcтвиeтo cъc cвoeтo тялo.
Много популярни в България са народните танци, чрез които хората танцуват хванати за ръце и по този начин обменят положителната си енергия. Хорото се играе в кръг, символ на завършеност и хармония. Паралелно с народните танци с терапевтичен ефект у нас се практикуват груповите занимания по денс аеропика, зумба, индийски и ориенталски танци, латино и стандартни танци, пилатес. При латино танците в двойка отново се наблюдава обмен на енергия между двамата партньори, която също има терапевтичен ефект.
Четене на книги за повишаване на самоувереността. Нараства интересът към езотеричната литература със същия темп, с който нарастват страдащите от депресия. Интроспективният анализ подпомага на пациента да открие вътрешния си ресурс и силните си страни и да продължи напред. Добре познавайки себе си можем да устоим на предизвикателствата на стреса.
Доброволчески инициативи. Когато правим дори и малки неща, които повдигат настроението ни, ние създаваме спирала от позитивни чувства, която води до повишена устойчивост към стрес. Хората, склонни да изпитват положителни емоции и да взаимодействат с околните и се справят с предизвикателствата на живота по позитивен начин, имат шанса добре да опознаят своите възможности. Те умеят да се радват както на “малките неща”, така и на по-значимите си успехи, което води до по-голяма мотивация, подобрено настроение и устойчив цикъл на самоусъвършенстване. Така че, ако правите поне едно малко нещо всеки ден, което да ви носи положителна емоция, може да създаде нещо много по-голямо, което да ви помогне да преодолеете стреса.
Здравословният сън – минимум 7-8 часа на ортопедичен матрак (с или без мемори пяна), подходяща ортопедична възглавница и спално бельо от естествени материали би подобрило качеството на съня, т.е ще има терапевтичен ефект върху тялото.
Дихателна практика – Пранаяма. Това е йогическа практика, която спомага за постигането на здравословен и спокоен сън. Този тип концентрирано и съзнателно дишане може да спомогне за успокояване на централната нервна система, да „изключи“ стреса в тялото и да „активира“ реакцията на отпускане. Ако пренесете стресът от деня в леглото с вас, това ще попречи на естественото програмиране на тялото ви да се отпуснете и да заспите. Когато сте в състояние на “реакция на стрес” по време на сън, вашето тяло и ум са готови да се справят с потенциална заплаха във всяка минута. От друга страна, ако успеете да активирате “реакция за отмора”, вие сте по-синхронизирани с естествения си ритъм и сте по-склонни да заспите непринудено и лесно. Тъй като умът и тялото ви са спокойни и не се чувстват застрашени, те могат да се справят със задачата да изцеряват и възстановяват, което е от необходимост за дълголетие и здравословното остаряване. За да помогне на тялото ви да се подготви за възстановителен сън, използвайте йогични дихателни техники. Преди да си легнете, опитайте да практикувате коремното дишане за 5-10 минути. Тази проста техника ще ви позволи да навлезете в съня в спокойно състояние и ще бъде по-вероятно да го запазите през цялата нощ. Друга дихателна техника, която можете да опитате, е да редувате дишането на ноздрите за 5-10 минути. Този тип дишане успокоява ума и ви позволява да се откъснете от мислите, които често ви пречат да заспите.
Escape room – преживяне в група чрез решаване на логически задачи за излизане от стая. Чрез използването на тази популярна услуга за забавление на отбори между 2 и 8 човека се постига терапевтичен ефект за пациента, който се изразява в откриване на вътрешния потенциал и чувство за принадлежност, свързаност и подкрепа.
Към основната терапия за ума следва да се добави и фунготерапията (лечение чрез витални гъби, например Ганодерма), които спомагат за изчистване на храносмилателния тракт, като ефектът е от тялото към духа.
Употребата на озонирана вода подпомага хомеостазата. Водата, обогатена с кислород също би могла да има оздравителен ефект, който индиректно да повлияе върху депресивното състояние.
Консумацията на повече плодове и зеленчуци в суров вид подпомага изчистването на чревния тракт, с което допринася за доброто ментално състояние на пациента.
Физическа активност. Редовната тренировка, дори само по 15 минути на ден спомага за намаляване на чувствата на стрес, тревожност и депресия. Чрез движения напрежението от главата отива в крайниците. Добър вариант за такава активност е гимнастиката в домашни условия дори с по две гири от по 1-2 кг., велоергометър и кардио пътека (по възможност) или във фитнес център. За тези, които обичат груповите занимания, могат да посещават йога клас, да разхождат куче два пъти на ден или просто да се движат повече пеша. Поддържането на цветна или зеленчукова градина също е вариант, а има и икономическо значение.
Терапията би могла да се осъществява в кабинет на психотерапевта, но може да бъде и сред природата, като пациентът е включен в интерперсонална терапия с фокус върху доброто преживяване.
Като време терапията би следвало да продължи минимум три седмици, с поне 7 терапевтични сесии, за да може да се създаде навик у пациента да мисли върху промяната като непрекъснат процес.
Всички изброени техники за подпомогане основната терапия на депресия при пациенти-лица извън работната сила биха могли да се използват и като превенция на стреса, който е основен фактор за възходящия тренд на депресивните състояния. Оздравителният ефект би могъл да се постигне само чрез синергизъм от основната терапия и някоя от допълнителните техники. За лица извън пазара на труда по-честите срещи с ментори, които да повишат мотивацията им също е от значение.
Автор: Ирина Йовчева
/магистър психолог/