×

Новини

Как различните направления се опитват да обяснят и да работят с депресията

Различните направления и теории имат различни обяснения за природата и работата с хора, които страдат от депресия.

Бихевиористични направления

Те се занимават със значимостта на околната среда при оформяне на поведението ни. Според тях ние го научаваме по три основни начина: чрез класическо или оперантно кондициониране (обуславяне) или чрез теорията на социалното учене. Различни автори разглеждат тези три начина. Те считат, че депресията изцяло е резултат от взаимодействието на човека с околната среда. Например класическото кондициониране предлага депресията да се разглежда чрез асоциирането на определени стимули, с провокирани отрицателни емоционални състояния (B. F. Skinner). Теорията за социалното учене пък определя поведението на хора с депресия като заучено чрез наблюдение, имитация и подкрепа (Pavlov). Оперантното кондициониране се свързва с намаляване или пълно отстраняване на положителните стимули от външната среда (Lewinsohn). Някои събития, като например загуба на работа, могат да предизвикат депресия, тъй като се намалява позитивното „подсилване“ от другите хора. Депресираните хора обикновено са слабо социално активни. Освен това депресията може да бъде причинена и от непреднамерено засилване на депресивното поведение на другите. Например, когато загубим любим човек се загуби, губим и важен източник на положително подсилване. Това води до бездействие от наша страна. Основният източник на укрепване сега е съчувствието и вниманието на приятелите и роднините, които остават около нас. Това обаче води до засилване на неадаптивното поведение, т.е. плач, оплакване, липса на смисъл за живот. Това в крайна сметка често отблъсква и близките, което води до още по-малко укрепване, до увеличаване на социалната изолация и усещане за глобално нещастие. С други думи, депресията е порочен цикъл, в който човек се движи все по-надолу. Също така, ако човек няма добри социални умения или има много строга структура на личността, може да му бъде трудно да направи необходимите корекции, за да търси нови и алтернативни източници на укрепване. Така се се заключва в т.нар. „отрицателна низходяща спирала“.

Бихевиористичните направления са полезни при работата с реактивната депресия (възниква в отговор на някакво реално травматично събитие). При ендогенната депресия обаче липсва събитие, което травмира здравата психика и този подход остава безсилен пред това състояние.

Психодинамични теории

През 60-те години психодинамичните теории доминираха в психологията и психиатрията като цяло. За депресията се говореше като: вътрешно насочен гняв (Фройд, 1917); загуба на обекти на любовта; тежки нужди на супер-егото (Freud, 1917); прекомерна нарцистична, орална и/или анална нужда от личност (Chodoff, 1972); загуба на самоуважение (Bibring, 1953; Fenichel, 1968); лишаване от връзката на майка и дете през първата му година (Kleine, 1934). Психоаналитичната теория на Фройд е пример за психодинамичния подход. Той твърди, че много от случаите на депресия се дължат на биологични фактори. Фройд обаче твърди и че някои случаи на депресия могат да бъдат свързани с загуба или отхвърляне от страна на родител. Депресията е като проява на скръб, тъй като често се появява като реакция на загуба на връзка със значим човек. Депресираните хора обаче се смятат за безполезни. Това, което се случва е, че индивидът се идентифицира с изгубеното лице и насочва подтиснатия към него гняв, към самия себе си. Вътрешният насочен гняв намалява самочувствието на индивида и го прави уязвим за преживяването на депресивни моменти в бъдеще. Фройд различава действителните загуби (например смъртта на любим човек) и символичните загуби (например загуба на работа). И двата вида загуби могат да доведат до депресия, като карат индивида да преживее епизоди от детството си, в които е преживял загуба на някой значим човек (например родител). По-късно Фройд изменя теорията си, заявявайки че тенденцията за интернализиране на обектим които са били изгубени, е нормална и че депресията се дължи на супер-егото. По този начин, депресивната фаза се случва, когато супер-егото или съвестта на индивида са доминиращи. За разлика от това, маниакалната фаза се случва тогава, когато егото или рационалният ум на индивида се утвърждава, и човекът чувства контрол.

За да се избегне превръщането на загубата в депресия, индивидът трябва да се заеме с т.нар. траурна работа, по време на която той си връща спомени за изгубения близък. Това позволява на индивида да се отдели от изгубения човек и така да намали вътрешно насочения гняв. Въпреки това, индивидите, които са зависими от другите, чрез ниското си самочувствие, може да не са в състояние да направят това и така развиват депресия. Някои по-съвременни психоаналитици се затрудняват да дадат емпрично обяснение на причините за депресия през психодинамичния подход. Например Менделсън (1990г.) казва: “Удивителната черта на импресионистичните картини на депресията, нарисувани от много творци е, че те имат вкуса на изкуството, а не на науката и може да представляват дълбоки лични интуиции, а не да изобразяват сурови клинични данни” (стр. 31). Съществуват критики, които се отнасят до психоаналитичния акцент върху несъзнаваното, интрапсихичните процеси и преживяването в ранна детска възраст, гледайки на тях като на ограничение, тъй като те карат клиницистите да пренебрегват допълнителни аспекти на депресията. Например, съзнателната негативна самореализация (Beck, 1967) или продължаващите тревожни житейски събития (Brown & Harris, 1978).

Когнитивни подходи

Според тях депресията е резултат от систематични отрицателни отклонения в мисловните процеси. Емоционалните и физически симптоми, характерни за депресията, са резултат именно от тези отклонения. Това би следвало да означава, че депресираните пациенти мислят различно от клинично нормалните хора. Също така се предполага, че промените в мисленето предхождат появата на потиснатото настроение. Един от когнитивните теоретици е Аарън Бек. Той изследва хората, страдащи от депресия и установява, че те оценяват събитията по отрицателен начин. Бек (1967) идентифицира три механизма, които според него са отговорни за депресията:

  • Когнитивна триада на отрицателното автоматично мислене;
  • Отрицателни схеми за себе си;
  • Грешки в логиката, т.е. дефектна обработка на информацията.

В когнитивната триада се включват три форми на отрицателно мислене, които са характерни за хората, които страдат от депресия – негативни мисли за себе си, за света и за бъдещето. Тези мисли обикновено са автоматични, тъй като възникват спонтанно. Страдащите от депресия хора са склонни да се възприемат като безпомощни, безполезни и неадекватни. Те интерпретират събитията в света по нереалистично негативен и краен начин. Виждат света като създаващ пречки, с които те не могат да се справят. Те виждат бъдещето като напълно безнадеждно, защото считат, че  тяхната безполезност ще попречи на ситуацията да се подобри. Бек смята, че склонните към депресия хора развиват отрицателна схема към самите себе си. Те притежават набор от вярвания и очаквания, които касаят тях и по същината си са отрицателни и песимистични. Той твърди, че отрицателните схеми могат да се придобият в детска възраст в резултат на травматично събитие. Опитът, който може да допринесе за отрицателни схеми, включва: смърт на родител, брат или сестра; отхвърляне на родителите, критика, свръхпротекция, пренебрегване или злоупотреба; тормоз в училище или изключване от групата от връстници. Отрицателната самосхема обаче само  предразполага индивида към депресия, но не е задължително да развие депресия. Понякога дадено стресово житейско събитие активира тази негативна схема по-късно в живота. След активирането й, редица ирационални мисли или когнитивни изкривявания започват да доминират в мисленето. Хората с отрицателни схеми стават склонни да правят и т.нар. логически грешки в мисленето. Те са склонни да се фокусират избирателно върху определени аспекти на ситуацията, като същевременно с това игнорират друга информация. Тези нелогични мисловни модели могат да причинят голяма тревожност или депресия при човека.

Примери за подобни мисли:

  • Произволно заключение – Извеждане на отрицателно заключение при липса на подкрепящи данни;
  • Селективна абстракция – Фокусиране върху най-лошите аспекти на всяка ситуация;
  • Увеличение и минимизиране – Ако имат проблем, те го правят да изглежда по-голям, отколкото е. Ако имат решение, го правят по-маловажно, отколкото е.
  • Персонализация – Отрицателните събития се интерпретират като тяхна вина;
  • Дихотомно мислене – Всичко се вижда като черно и бяло, няма други „окраски“.

Бек вярва, че  подобен начин на мислене става автоматично. Когато потокът от автоматични мисли на човек е много негативен, съществува очакване човек да изпадне в депресия. Доста често тези отрицателни мисли продължават да съществуват дори при демонстриране на доказателства, които ги отхвърлят.

Мартин Селигман (1974) продължава с опитите за когнитивно обяснение на  депресията по отношение на т.нар. заучена безпомощност, при която индивидът се отказва да опитва да повлияе на средата в проблемна ситуация, тъй като се е научил, че е безпомощен когато няма директен контрол над нея. По-късно Абрамсън, Селигман и Тейздейл (1978) въвеждат друга когнитивна версия на теорията, като преформулират заучената безпомощност по отношение на атрибутивните процеси (т.е. как хората обясняват причината за дадено събитие). Атрибутивният стил на депресията се основава на три измерения, а именно: локус (дали причината е вътрешна – самия човек участва в създаването й или е външна и се отнася до някакъв аспект на ситуацията); стабилност (дали причината е стабилна и постоянна или нестабилна и е преходна); глобална или специфична (дали причината е свързана с цялостната личност на човека или е свързана с някаква негова особеност). Благодарение на тази нова версия на теорията, самото присъствие на отрицателно събитие не се счита за достатъчно за създаване на безпомощно или депресивно състояние. Вместо това, Абрамсън твърди, че хората, които приписват неуспех на вътрешни, стабилни и глобални причини, са по-склонни към депресия, отколкото тези, които приписват неуспех на външни, нестабилни и специфични причини.

Наблюденията при хора, страдащи от депресия, през когнитивните подходи, се занимават по-скоро с последствията, но не и с причините за състоянието. Това може да бъде слабост в използването на този подход.

Хуманистични подходи

Хуманистите смятат, че имаме нужди, които са уникални за човешкия вид. Според Маслоу (1962г.) най-важната от тях е необходимостта от самоактуализация (реализиране на потенциала). Самоактуализиращото се човешко същество има смислен живот. Всичко, което блокира стремежа ни да изпълним тази нужда, може да бъде причина за депресия. Какво може да причини това?

  • Родителите налагат на децата си условия за определяне на стойност. Т.е. вместо да приемат детето си каквото е и да дават безусловна любов, родителите обуславят любовта с добро поведение. Например едно дете може да бъде обвинено, че не се справя добре в училище, да развие отрицателна представа за себе си и да се почувства депресирано поради невъзможност за достигане на наложените от родителите стандарти;
  • Някои деца могат да отричат истинското си Аз и да проектират непрекъснато образ на човека, който искат да бъдат. Тази фасада или фалшиво Аз, е свързано с много усилия да угодиш на другите. Отделянето от истинското Аз на човека, предизвиква омраза към самия себе си. Тогава следва човекът да презира себе си за това, че живее в лъжа;
  • Самоактуализацията при възрастните може да бъде саботирана от нещастни междуличностни отношения или неудовлеворяващи работни места. Бракът с „празни черупки“ означава, че човекът не е в състояние да даде и да получи любов от партньора си. Неудовлетворяващата работа, която работи означава, че на лицето е отказана възможността да бъде креативно по време на работа.

Понякога е трудно, когато работим с клиент, който има депресия, да се започне работа директно с неговата самоактуализация. За да се реализира тя, се изискват много усилия и използване на ресурси, които е възможно да са дълбоко подтиснати от депресивното състояние. В подобни ситуации би бил подходящ друг избор на работа.

 

Превод и редакция: Анелиа Дудина

/психотерапевт/

McLeod, SA (2015, 14 януари) „Психологически теории за депресията“

Вашият коментар