×

Новини

Препъни камъните по пътя на асистираната репродукция

Световната здравна организация дефинира безплодието като невъзможност за зачеване при целенасочени опити, продължили най-малко една година (WHO, 2010). Нездравословният начин на живот, ежедневният стрес, консумирането на некачествена храна, тютюнопушенето, гениталните инфекции, както и редица други фактори, оказват влияние върху репродуктивните функции. Ключов аспект е и съзнателното отлагане на появата на дете за по-късна възраст, когато обаче плодовитостта намалява (Boivin et al., 2007).

През последните години асистираните репродуктивни техники се усъвършенстват и все повече двойки с понижена фертилност се възползват от услугите им. Броят на ин витро центровете непрестанно се увеличава, но успеваемостта на процедурите е сравнително ниска и варира в зависимост от възрастта на жената. При жени на възраст 30-33 години около 40% от направените ембриотрансфери приключват с живо раждане. Едва при 15-20% от случаите обаче, жената зачева след първата процедура. С напредване на възрастта намалява процентът както на клиничните бременности, така и на тези, завършващи с раждане (https://www.smartfertilitychoices.com). В случай че яйцеклетките или сперматозоидите в съответната двойка са с влошено качество или липсват, обикновено специалистите препоръчват избор на донор на гамети. Изчерпването на всички варианти за постигане на бременност със собствен генетичен материал, понякога поставя партньорите пред дилемата за осиновяване на дете. Неизясненото безплодие, неуспешните ин витро опити, спонтанните аборти, прибягването към донорски програми или решението за осиновяване, често протичат на фона на психични терзания, влошени отношения между партньорите и ограничаване на социалните контакти (Deep, 2014).

Множеството етапи на ин витро процедурите, очакванията и резултатите след всeки един от тях, както и сравнително ниската успеваемост, определят лечението на безплодието като продължителен и стресогенен период. В редица случаи гневът, вината и чувството на неудовлетвореност, съпътстващи асистираната репродукция, пораждат изкривена и нереалистична представа за ролята, която родителите трябва да заемат в живота на дългоочакваната рожба (Berg and Wilson, 1991).

При голяма част от двойките безплодието е пряко свързано с неудовлетворени очаквания, социален натиск, разочарования и усещане за безпомощност. Икономическата страна на проблема също не е за подценяване, тъй като цената на ин витро процедурите е висока и нерядко пациентите с безплодие се оказват с оскъден семеен бюджет, което допълнително ги обезкуражава (Laminana-Gras, 2017) .

Създаването на потомство е изконно право на всяко живо същество. Право, което  получаваме още с раждането си. Когато човек не може да удовлетвори това толкова съкровено желание – да вдъхне живот, да отгледа и възпита някого, който да го продължи, е нормално нагласите му към себе си и околните да се променят. Чувството, че му е отнето нещо, което по правило му принадлежи, поражда негодувание и болка (WHO, 2010).

Натрапливите мисли относно факта, че колкото и да опитват, бременност не настъпва, вреди на психичното благополучие на двойките с репродуктивен проблем. Установяването на безплодие при един от партньорите, обикновено го кара да се чувства виновен затова, че препятства възможността на най-близкия си човек да изпита щастието да стане родител. В такава ситуация здравите отношения в двойката, доверието и взаимната подкрепа, се оказват ключови за начина, по който ще бъде извървян пътят към общата цел. Липсата на яснота за това какво предстои и колко още остава, действа обезсърчаващо. Безплодието често е съпроводено с гняв, усещане за несправедливост, вина и понижена самооценка (Klock, 2011).

Често срещан емоционален отговор срещу диагнозата безплодие при жените е депресията. Тя може да е с цикличен характер и да се проявява в определени периоди от фазите на лечението или да е остра реакция при новина, че други членове на семейството или приятели очакват дете. Хроничната депресия неминуемо оказва влияние върху различни сфери от живота на жената. Възможни са: влошена комуникация и чести спорове с партньора, слаба ефективност на работното място, повишена тревожност. Някои двойки, съзнателно или несъзнателно, саботират опитите да заченат, тъй като не могат да понесат мисълта, че ще се разочароват за пореден път и поради тази причина избягват интимност по време на овулация (Nakamura et al., 2008).

Депресивните състояния често са съпроводени от усещане за загуба на контрол. Безплодието се оказва непосилно изпитание за много двойки, свикнали да постигат съвместнo сцелите си. Невъзможността да контролират живота си и да насочат събитията в желаната посока, понякога ги довежда до отчаяние.

Друга реакция спрямо безплодието е гневът. Той се поражда от мисли по посока на това, че подобна участ е несправедлива. Често гневът се усилва при контакт с жени, които са забременели без усилие или не приемат с радост факта, че ще стават майки. Понякога, хората с репродуктивен проблем, не усещат загриженост и разбиране от страна на най-близките си или, напротив, прекалената състрадателност и несекващите въпроси, ги карат да се чувстват притиснати и като че ли гледани „под лупа“. Колкото и да е парадоксално, емоционалните изблици в подобни ситуации, обикновено водят до обостряне на взаимоотношенията с най-загрижените членове на семейството или приятелския кръг – тези, които би следвало да са опора в критични моменти. Възможно е също така, единият от партньорите да изпитва неконтролируем гняв спрямо другия, в случай, че болката, разочарованието и желанието да преодолеят проблема, не са представени реципрочно в двойката. Обикновено партньорът, който е подложен на по-силен дистрес, има нереалистични очаквания спрямо половинката си и се гневи, в случай, че те не бъдат оправдани (Domar et al., 1992).

Ин витро процедурите често протичат на фона на чувство за вина. Повечето пациенти смятат, че до момента са водили начин на живот, който е дал отражение върху репродуктивните им функции. Някои жени, които в миналото са правили аборти или дълго време са приемали контрацептиви преди да решат, че е настъпил подходящият момент за създаване на дете, смятат, че не могат да заченат заради безотговорното си поведение и изпитват вина. Запазването на час при репродуктивен специалист обикновено е мотивирано от желанието на пациента да разбере причината за безплодие и да се увери, че досегашният му начин на живот не е допринесъл за това състояние (Klock, 2011).

Гореспоменатите реакции се пораждат при усещане за загуба в различни сфери от живота (Mahlstedt, 1985). Затова и душевното страдание при диагноза безплодие е толкова интензивно. Продължителното неуспешно лечение повлиява негативно както самочувствието, отношенията с околните, здравословното състояние, така и финансовата стабилност.

Една от първите загуби, преживявани при диагноза стерилитет, е загубата на самочувствие. Повтарящите се безрезултатни опити за зачеване подронват вярата в собствените способности. В случай, че личността се справя с лекота в останалите житейски области, е възможно да не е изградила ефективни стратегии за справяне при загуба и неуспех, и това да засили усещането за провал.

Друга често преживявана загуба е загубата на обичайната комуникация и близостта с партньора и близките.

В период, в който и двамата партньори скърбят по невъзможността да станат родители и се нуждаят от емоционална подкрепа, е напълно естествено отношенията в двойката да станат по-колебливи. Единият често не може да бъде опра за другия, тъй като всеки посвоему преживява личната си житейска криза в собствения си вътрешен свят. Допълнително натежава и фактът, че сексуалните контакти вече не са толкова спонтанни и не носят очакваното удоволствие, тъй като се асоциират с проблемното зачеване и са съобразени с инструкциите на медицинския персонал.

Запазването на разбирателството със семейството и приятелите също е подложено на изпитание. Двойките с понижена фертилност обикновено са на мнение, че проблемът е личен и, нежелаейки да го дискутират, се изолират от обичайното си обкръжение. В случай, че решат да споделят за случващото се с някой близък, често се чувстват неразбрани. Съвети като „Отпуснете се и нещата ще се случат от самосебе си“ ги карат да се отдръпнат. Често избягват семейни събирания, ограничават и контактите си с приятели, които имат или чакат деца.

Трета загуба, свързана с безплодието, е загубата на нормален здравен статус. Тя касае най-вече жените. Въпреки че пациентките с репродуктивен проблем реално не са болни, те прекарват голяма част от времето си в ин витро клиниките, поради което е възможно да започнат да смятат, че наистина имат здравословен проблем. Освен това, при някои от тях се наблюдават неприятни странични ефекти на хормоналната терапия, което допълнително усилва усещането, че нещо с тялото им не е наред.

Сериозен проблем се оказва и загубата на финансова стабилност. Установяването и лечението на безплодие обикновено се съпътстват от сериозни финансови разходи. На жените, подлагащи се на ин витро процедури обаче, често им се налага да отсъстват от работа, поради което се притесняват да не останат без доход. Обикновено скриват причината за непрестанните си отпуски или болнични, понеже си дават сметка, че работодателят им може да ги освободи преждевременно, допускайки, че скоро бременността ще е факт.

При лечението на безплодие с приоритет се изпълняват медицинските и биологични процедури, докато психичното и емоционално състояние на пациентите се считат за по-маловажни. Основна цел на психологическите консултации при хора с репродуктивна дисфункция е емоционалното благополучие и подкрепата при вземане на адекватни на проблема решения. Репродуктивният психолог помага на клиентите си да преосмислят нагласата към лечението, жизнените си приоритети и да продължат живота си, независимо от крайния резултат. В случай, че медицината каже „Стоп“, се поставя на дневен ред преминаването към „Вариант Б“ и се изгражда нова стратегия за действие. И все пак двойките с проблемна фертилност трябва да са наясно, че това е временен период от техния живот – с начало и край, и че от тях зависи дали ще изгрее слънце на тяхната улица (Савова, 2012)

Автор: Галина Ненкова 

/ембриолог и сертифициран консултант по репродуктивни проблеми/

 

Използвана литература:

  1. Boivin J, Bunting L, Collins A,.Nygren G. International estimates of infertility prevalence and treatment-seeking: potential need and demand for infertility medical care. Human Reproduction. 2007, 22(6): 1506-1512.
  2. Deep JP (2014) Assisted reproductive technology. J Chitwan Medical College 4: 1-10.
  3. Domar A, Broome A, Zuttermeister P et al. The prevalence and predictability of depression in infertile women. Fertil Steril 1992;58:1158-1163
  4. https://www.smartfertilitychoices.com
  5. Mahlstedt P. The psychological component of infertility. Fertil Steril 1985;43:335-346
  6. Nakamura K, Sheps S, Arck P (2008) Stress and reproductive failure: past notions, present insights and future directions. J Assist Reprod Genet 25: 47-62.
  7. Rosa Maria Laminana-Gras Reproductive psychology and infertility. Acta Psychopatologica. 2017, 1-3.
  8. Susan Klock issues related to infertility. Glob. libr. Women’s health, 2011
  9. World Health Organization (2010) Mother or nothing: the agony of infertility. Bull World Health Organ 88: 881-882.
  10. Савова В. “Oсновни съвети към двойки след неуспешен опит за забременяване” Интервю за mamatatkoiaz.bg, svejo.net, ladyzone.bg, юли, 2012 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *