×

Новини

Инфертилитет и насоки за психологическо консултиране

Много са двойките, които имат репродуктивни проблеми. По данни на Световната здравна организация (СЗО) над 80 милиона двойки в света страдат от инфертилитет.[1] За България няма точни статистически данни за двойките с репродуктивни проблеми, но приблизителните оценки на медиите сочат, че над 145 000 двойки в България имат репродуктивни проблеми. (1)

Световната здравна организация (СЗО) определя инфертилитета като хронична болест на репродуктивната система. Въпреки това инфертилитетът се характеризира с някои особености, които го отличават от останалите хронични заболявания. Той не се асоциира с конкретна симптоматика и физически ограничения, но се свързва с емоционални промени. (2)

Инфертилитетът е стресово събитие както в индивидуален план, така и за двойката. От началото на 90-те години се класифицира като жизнено стресово събитие с хронична натовареност и се нарежда на четвърто място след смърт на партньор, развод и аборт. (3)

Диагнозата инфертилитет и първоначалният шок

Забременяването се приема като „естествен процес“ и двойките биват свидетели на много такива примери в заобикалящата ги среда – приятели, роднини, познати, при които точно така се е случило. И когато този „естествен процес“ бъде възпрепятстван, двойките го изживяват с огромно разочарование и изненада. В тази първа фаза на поставяне на диагнозата двойките изпитват шок и отричане („това не може да се случва на нас“). Много от тях търсят второ мнение и отказват да приемат диагнозата. Често се наблюдава изолация. Много двойки говорят в тази фаза за чувство на  безпомощност, тъга и отчаяние. Партньорите са изправени пред една нова ситуация, към която трябва да се адаптират. Тази нова ситуация не е влизала в техните първоначални планове. Докато родителството е от жизнена значимост почти за всяка двойка. В много случаи то се възприема като кулминация в личностото развитие. Всичко това налага промяна в плановете, както и взимането на важни решения като това да се обърнат към методите на асистираните репродуктивни технологии (АРТ), АРТ процедури с участието на трета страна, осиновяване, живот без деца и т.н.

Емоционално виенско колело

На много двойки им се налага да пренастроят своите очаквания и ресурси, за да продължат с опитите или да приемат реалността, че няма да могат да станат родители. След като двойката приеме, че има проблем е трудно да не мисли за това какво или кой е виновен. Някои от тях може да се чувстват виновни, че са отлагали започването на опитите за забременяване или може да чувстват, че са наказани за минали аборти.

В хода на лечението първоначално жените са изпълнени с оптимизъм, впоследствие се появява тревожността, която съпътства целия процес и характерната обсебеност в етапа на очакване на резултатите, който продължава между 10 и 14 дена след приключване на процедурата. Ако опитът е бил неуспешен, двойката бива обзета от тъга и отчаяние. В случай на положителен резултат преобладаващата емоция е щастие и еуфория, но бързо бива изместена от тревожност, несигурност и страх за развитието на дългоочакваната бременност. Този процес се повтаря с всеки нов цикъл на лечение, което води до емоционален дисбаланс и страдание за двойката.

Наскоро проведено изследване в България на 96 жени от двойки с репродуктивни проблеми в процедури по асистирана репродукция показва, че с увеличаване броя на процедурите с Асистираните репродуктивни технологии (АРТ), качеството на живот на двойките се влошава. Други интересни резултати от проведеното изследване посочват, че жените оценяват като по-добро качеството си на живот в „социалната сфера“ и в „отношенията в двойката“, отколкото в емоционално-когнитивните аспекти. По отношение на лечението жените отбелязват по-ниски резултати на удовлетвореност от качеството на здравните услуги и отношенията с медицинския персонал, отколкото от поносимостта на самото лечение във физическите му аспекти. (4)

Насоки за психолгическото консултиране при инфертилитет

Психологическата подкрепа е препоръчителна във всеки един етап от лечението – по време на диагностициране, лечение и след приключване на лечението. Но от особена важност е да бъде включена при жени с напреднал брой опити с АРТ с цел да намали интензитета на емоционалния дисбаланс, да подпомогне едно по-добро придържане към необходимото медицинско лечение, както за превенция на психологически нарушения свързани с инфертилитета или вторични на него и лечението му.

Изработени са различни модели на психологическо консултиране при инфертилитет в зависимост от етапа, в който се намира двойката. Въпреки че етапите, през които преминават двойките са разпознаваеми при повечето от тях, е препоръчително психологическият подход да е индивидуален като се взимат предвид личностните характеристики, история както индивидуална така и на двойката.

Най-общо казано първата фаза на поставяне на диагноза се характеризира с шок, парализа, отричане и изолация. Прерпоръчва се психологическата интервенция да е ориентирана към приемане на реалността и ситуацията посредством активно слушане, емпатично разбиране, безкритично приемане. За следващата фаза са типични гнева и търсенето на виновни. Тук е важно да се изследват различните сфери от живота на двойката, емоционални промени, самооценка. Отново е важно емпатичното разбиране, информирането. Обикновено фазата когато двойката се договаря и търси начин да упражни контрол над ситуацията, е когато започва да планира действие. В този етап се взимат решения относно бъдещи лечения и в каква посока да поеме животът им. Двойките започват да се адаптират към новата ситуация и да търсят ново разбиране на проблема. Препоръчително е да се разгледат нови перспективи и да се търсят нови начини за ефективно справяне със ситуацията на инфертилитет. Когато двойката реши да се насочи към лечение бива обладана от чувство на еуфория и оптимизъм и/или страхове от последствията от лечението. Този момент съвпада и с вече нарастналата тревожност и напрежение, чувство на загуба от невъзможността за естествено забременяване, тревожно-депресивна симптоматика. Последната фаза е приемането и фокусирането върху настоящата ситуация и планирането на бъдещи действия. Жените отново се чувстват с енергия и преоткриват нови възможности за себе си и партньора. (5)

В заключение, психологическото консултиране може да бъде ориентирано към:

  • емоционална подкрепа на жената и/или двойката
  • реконструирането на индивидуалната история, така както и на историята на двойката
  • при взимане на решения, преоценка и преподреждане на ситуацията на инфертилитет
  • изграждане на алтернативи за родителство и семейство
  • превъзмогване на скръбта по загубата и приемане
  • в случаите на АРТ процедури с намесата на трета страна (донорство на яйцеклетки и/или сперматозоиди) към адаптиране към новата ситуация и взимане на подходящо решение според индивидуалния случай на всяка двойка
  • в случаите когато лечението е било успешно психологическата подкрепа е придружаваща бременността.

[1] Световната здравна организация (СЗО) определя инфертилитета като болест на репродуктивната система, която се характеризира от непостигането на клинична бременност след дванадесет или повече месеца на полови контакти без предпазни средства при жени под 35 години или след шест месеца при жени над 35 години.

Автор: Стела Хараламбова

/репродуктивен психолог/

 

Литература:

  1. „Двойките с репродуктивни проблеми в България са около 145 000“, в-к„24 часа“,05.05.2017
  2. Zegers-Hochschild,a G. D. Adamson,b J. de Mouzon,c O. Ishihara,d R. Mansour,e K. Nygren,f E. Sullivan,g and S. Vanderpoel,h for ICMART and WHO http://www.who.int/
  3. Witkin G. El estrés de la mujer. Cómo reconocerlo y superarlo. Editorial Grijalbo. Barcelona, 1995.
  4. Хараламбова С., (2017). „Инфертилитет, качество на живот и субективно усещане за благополучие при жени в процедури по Асистирана репродукция.“ Население, 2, 173-192. ISSN 0205-0617 (Print); ISSN 2367-9174 (Online).
  5. Moreno-Rosset, C. (2000). Proceso psicológico en infertilidad: una guía para el consejo psicológico. In C. Moreno-Rosset (Ed.). Factores Psicológicos de la infertilidad. Madrid: Sanz y Torres.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *